— Реших да купя ресторант.
— Да. Трудна работа. Но трябва да се изкарват пари. Аз правя сделки за един арменски ресторант. Ял ли си арменска храна?
— Не. Никога.
— Ще ти хареса. Близкоизточна. Повече се занимавам с магазини за обувки и дрехи и за предплатени телефонни карти, но и с няколко ресторанта.
— Адвокатът ми търси заведение.
— А онзи човек? — Фреди енергично пресуши бирата си и поръча друга.
— За когото споменах ли? Той ходи във „Фланиган“. Или е ходил.
— О, тогава по всяка вероятност е замесен.
— Малкото му име започва с Дж. и има съпруга на име Нанси.
— Това ли е всичко, което знаеш?
— Боя се, че да.
— Е, поне е някакво начало. Ще направя каквото мога, пич.
— Ще ти се отплатя по един или друг начин.
— Не се тревожи за това. — Фреди се засмя. — Дните в гимназията бяха страхотни. Ходехме на стадиона „Шей“ или в Бронкс. Спомняш ли си онова чувство в началото на сезона? Ти…
— О, боже. Знам какво ще кажеш. Качваш се по стълбите на стадиона преди мача, минаваш през тунела, отиваш при скамейките и целият терен е пред теб, сякаш свети Петър е отворил райските порти.
— Как миришеше всичко! Влажен бетон, пуканки, бира, тревата.
— Мисля, че миришеше и на изкуствен тор.
— Не ми е минавало през ума. Да, вероятно изкуствен тор. Знаеш ли, Ник, може би няма да е трудно да намерим този тип Дж. и неговата дама… Как ѝ беше името?
— Нанси.
— Нанси. Откакто ти влезе в затвора, появи се нещо на име събиране на данни.
— Какво е това?
— Да речем, че можеш да направиш всички проучвания, които ти трябват, като си седиш на задника.
— Използвам Гугъл.
— Това е мястото, откъдето да започнеш, но има и повече. Има услуги. Пуснеш им няколко банкноти и те могат да открият всичко. Не се занасям. С малко късмет ще научиш името му, адреса, къде е ходил на училище, какво куче има, колко големи са циците на Нанси и колко дълга е оная му работа.
— Сериозно?
Фреди се намръщи.
— Е, може би не циците и оная му работа, но не е невъзможно. Светът се промени, приятелю мой. Светът се промени.
Петък
IV. Народният пазител
26.
Половин час след полунощ Ейб Бенкоф изпи последната глътка от брендито си и изключи епизода на „Момчетата от Медисън Авеню“ по телевизията, до края на който оставаха десетина минути. Той харесваше сериала, защото работеше в рекламна агенция, една от най-големите в Среден Манхатън, но когато Рут я нямаше, не му беше толкова забавно да го гледа. Щеше да запази епизода на видеото, докато тя се върне от дома на майка си в Кънектикът вдругиден.
Петдесет и осем годишният Бенкоф седеше на кожения си фотьойл в апартамента си в Мъри Хил. Тук имаше много стари къщи с апартаменти, но той и Рут намериха един тристаен в сграда само на шест години. И мотивиран продавач. Това съвпадна с повишаването на Ейб в партньор в „Дабъл Ю Джей & Кей Уърлдуайд“, което означаваше премия. Която се превърна в предплата. И пак беше по-скъп, отколкото можеха да си позволят. Децата обаче ги нямаше и Рут каза: „Да го купим“.
И го взеха.
Апартаментът беше страхотен за купони. И се намираше близо до неговата и нейната работа — издателство на Таймс Скуеър.
Да не споменаваме, че беше супермодерен. Ейб и съпругата му бяха похарчили хиляди за обзавеждане и уреди, неръждаема стомана, стъкло и абанос. Кухнята беше последна дума на модата. Печка и фурна от матирана стомана и други допълнителни неща.
Тази вечер обаче Ейб само притопли в микровълновата фурна пилето „а ла генерал Цо“, което бе купил от „Дунан Хост“ малко по-нататък по улицата. Ястието съдържаше доста калории, но той имаше много работа в този ден, беше се прибрал вкъщи късно и нямаше сили, нито желание да приготви нещо по-здравословно.
Генерал Цо от провинция Хунан ли беше, запита се Бенкоф, надигна се сковано от креслото и събра чиниите. И ако не беше, би ли се обидил, че е почетен с ресторант с име, различно от мястото, където е роден?
Или „Хунан Хост“ беше собственост на тайванци, корейци или някоя предприемчива двойка от Лаос?
Всичко е маркетинг, както много добре знаеше Ейб Бенкоф, но име като „Камбоджанска звезда“ например можеше да озадачи и обезкуражи някои клиенти. Или пък „Експрес Пол Пот“. Той се усмихна на тази проява на лош вкус.
Ейб занесе чиниите, приборите и чашата в кухнята, изплакна ги и ги сложи в съдомиялната машина. Тръгна, но после спря и се върна. Пренареди чиниите и приборите така, както би искала Рут. Всеки от тях ги нареждаше по различен начин. Той мислеше, че неговият подход е правилният — острите краища надолу — но не си заслужаваше да води този спор. Все едно да се опитва да убеди демократ да гласува за републиканец и обратно.