— Жертвата е Ейб Бенкоф — продължи Сакс, — петдесет и осем годишен, директор счетоводството на рекламна агенция. — Тя спря за момент. — Изгорял е до смърт. Рон търси данните му. Аз отивам там да направя оглед на местопрестъплението.
Те прекъснаха разговора. Райм се обади на Мел Купър и го повика да дойде в дома му да чакат и после да анализират онова, което щеше да намери Сакс в жилището на Бенкоф.
Том дойде за сутрешния тоалет и след десетина минути Линкълн беше долу в дневната. Той обърна инвалидната си количка под кос ъгъл, насочи я към табла̀та с уликите и отново прочете откритията от предишните местопрестъпления, обезпокоен, че са пропуснали нещо, което би могло да им подскаже да очакват това нападение.
Мъри Хил…
Луксозна печка…
Експлозия на газ…
Да правиш обосновано предположение къде може да нанесе удар извършителят, съдейки по следи от минали престъпления, рядко води до успех. По принцип зависи от това кои места е посетил заподозреният, планирайки удара, неволно пренасяйки следи оттам на друго местопрестъпление, където са намерени. Повечето серийни убийци и рецидивисти не са толкова услужливи.
Неизвестният заподозрян 40 обаче имаше любопитен дневен ред и действаше с такова странно оръжие, че изглежда проучваше нещата един-два дни или повече предварително, за да бъде сигурен, че ще успее с убийството.
Райм мрачно си помисли, че смъртта на Бенкоф може би е пълна противоположност на случая „Бакстър“. Тогава Линкълн имаше твърде много улики и ги беше анализирал твърде внимателно. Може би в случая с Неизвестния заподозрян 40 беше пропуснал някаква улика на предишните местопрестъпления, която би могла да го насочи към апартамента на Бенкоф като място на бъдещо нападение. Райм почувства онази изнервяща празнота, която беше изпитал, когато научи за смъртта на бизнесмена. Неудобството и вината, които бяха станали причина за решението му да сложи край на кариерата си като криминалист.
Това затвърди решението му. Той нямаше търпение да приключи с този случай. И можеше да се върне към живота си в цивилния свят. Усмихна се на тази двойно задължаваща дума.
Телефонът му пак избръмча.
Той погледна екранчето.
— Ало?
— Гледах новините — каза Джулиет Арчър. — Пожарът в Мъри Хил. Повредила се е печка. Нашето момче ли е било?
— Така изглежда. Тъкмо щях да ти се обадя. Свободна ли си?
— Всъщност вече идвам.
* * *
Мисля за болката.
Закусих в леглото веднага щом се събудих в Челси. Изядох един сандвич — „Болоня“ — и сега ям втори.
Часът е седем без десет сутринта.
Уморен съм след всичката работа снощи. Опитах се да заспя, но не можах. Бях твърде развълнуван.
Болка…
Изучавам тази тема заради скорошните си начинания. Научих, че има различни видове болка. Например невропатична, поради увреждане или дисфункция на периферната или централната нервна система (когато удариш вътрешната страна на лакътя си). Не е непременно мъчителна. По-скоро трънлива и дразнеща.
Друг вид болка е психогенната или соматоформното разстройство. Дължи се на околни фактори и стрес и някои физиологични стимули. Например мигрените.
Но най-често срещаната в ежедневния живот болка е физиологичната или ноцицептивна. Изчанчена дума за този вид болка, бих казал, която изпитваш, когато не улучиш гвоздея с чука и удариш палеца си. Две чудесни категории на ноцицептивната болка предоставят богато поле за действие на познавачи като мен. Сещам се за Тод Уилямс — удар с тъп предмет. Или разрязване с трион пасвател (използвах го неотдавна). Другата е от стърчащата през плътта на Алиша лъчева кост, която съпругът ѝ, със замъглено и от уиски съзнание, беше извивал и дърпал.
Има и термална ноцицептивна болка. Може да е от измръзване, но най-лошата е от изгаряне, разбира се. Премръзнали крайници. Огънят те кара да пищиш и да пищиш, и да пищиш.
Имах доста добра видимост в последните минути на моята жертва. Наблюдавах го през цялото време от отсрещната страна на улицата, терасата на покрива на порутена пететажна сграда без асансьор. Лесно беше да го виждам през големите прозорци.
Събуди се и като пълен кретен запали лампата на нощното шкафче. Разтревожи ме. На този етап не бях сигурен дали в апартамента има достатъчно газ, за да стане онова, на което се надявах.
Минута по-късно обаче той вървеше към вратата, а после пълзеше.
Убедих се, че има достатъчно газ, и чувствайки се малко перверзно, щракнах копчето, когато той беше само на три-два и половина метра от външната врата и спасението беше близо.
Само че не беше, разбира се.