* * *
Мобилният телефон на Ник Карели изжужа.
Адвокатът му.
Когато постъпи в полицията, идентификацията на обаждащия се беше още в детството си. Сега беше повсеместна и Ник реши, че това е най-важното изобретение през последните сто години.
— Здравей, Сам.
— Ник. Как я караш? Приспособяваш ли се добре?
— Както може да се очаква.
— Да, хубаво. Намерил съм ти едно заведение. Отиди да го разгледаш. Изпратил съм ти по имейла адреса и договора. Предварителен е, затова може да се потрудим още. Ресторантът е малко отдалечен, но това няма да навреди. Печалбата е по-голяма близо до Хайтс и хипстърите, но ти не можеш да си го позволиш.
— Страхотно. Благодаря. Чакай малко. Ще го проверя още сега.
Ник влезе в интернет и видя заведението — в солиден, работнически и стремящ се към подобрение квартал в Бруклин — и името на собственика.
— Той там ли е сега? — Ник отново почувства наелектризиращо напрежение и си спомни девиза на Амелия: Когато се движиш, не могат да те хванат.
— Да, там е. Току-що говорих с адвоката му. — Сам замълча за момент. — Виж, Ник, сигурен ли си, че искаш да го направиш?
— Вече си ми изнасял тази лекция.
— Да. Щеше да е хубаво, ако беше слушал.
— Много смешно.
— Ресторантите са сред най-големите бездънни ями за пари в историята. Този е свестен, осигурява приличен доход и има лоялни клиенти. Знам, защото съм ходил там. Съществува от двайсетина години, собственикът е имал сериозни намерения. И все пак ти не си ръководил фирма досега.
— Ще се науча. Може да наема собственика да наглежда нещата, да ми бъде консултант. Той има интерес заведението да работи и да преуспява. — Предложението беше собственикът да получи цената от продажбата плюс дял от оборота. — Той сигурно изпитва сантиментална привързаност към ресторанта, не мислиш ли?
— Да, предполагам.
— За мен е късно да влизам в играта, Сам. Трябва да оправя живота си. Ами другото, за което те помолих?
— Проверих три пъти. Няма дори намек за престъпна дейност. Собственикът, семейството му, служителите. Нямат криминални досиета. Чисти са и пред данъчните власти. Имали са няколко ревизии без нито една забележка. И работя по въпроса за разрешителното за алкохол.
— Чудесно. Благодаря ти, Сам. Направо съм психясал.
— Ник, намали темпото. Звучиш така, сякаш си готов да подпишеш договора още днес. Не искаш ли поне да опиташ лазанята?
28.
Амелия Сакс се върна в къщата на Райм с оскъдни улики. Два кашона от мляко, съдържащи половин дузина хартиени и найлонови пликчета с доказателства.
Проклетият заподозрян продължаваше да изгаря разни неща и да изпепелява улики. Водата беше най-лошият природен замърсител на местопрестъпления. Огънят беше номер две.
Сакс даде кашоните на Мел Купър, който беше облякъл лабораторна престилка върху бежовия си кадифен панталон и бялата риза с къси ръкави. Беше си сложил и хирургична шапка и ръкавици.
— Това ли е всичко? — попита той, поглеждайки към вратата. Вероятно си мислеше, че други криминалисти носят още улики.
Гримасата ѝ беше красноречива. Нямаше да пристигне нищо друго.
— Коя е жертвата? — попита Джулиет Арчър.
Рон Пуласки погледна записките си.
— Петдесет и осем годишен директор на счетоводството на рекламна агенция. Доста високопоставен. Ейб Бенкоф. Направил е няколко известни телевизионни реклами. — Младият полицай ги изброи. Райм, който не гледаше телевизия, не беше гледал рекламите, но разбира се, беше чувал за клиентите: компании за хранителни стоки, лични продукти, автомобили, въздушни линии. — Началникът на пожарната каза, че чак след седмица ще знаят по-конкретно какво се е случило, но неофициалната версия е, че е имало изтичане на газ от котлона и фурната на „Кук Смарт“, газова печка с шест котлона и електрическа фурна. С помощта на „Дейта Уайз“ можеш да я включиш дистанционно — и котлоните, и фурната. Контролерът е предназначен предимно да ги изключваш, когато излизаш някъде или пък си мислиш, че си ги забравил включени. Но работи и по обратния начин. Извършителят е изключил запалката и след това е пуснал газта. Шефът на пожарната каза, че газта е текла близо четиридесет минути, като се има предвид мащабът на експлозията. После извършителят отново е включил запалката и е взривил жилището. Бенкоф е бил на около четири метра от външната врата. Изглежда се е опитвал да избяга. Газта вероятно го е събудила.
— Имало ли е някой друг в апартамента? — попита Арчър.
— Не. Бенкоф е бил женен, но съпругата му е извън града, в командировка. Имат две големи деца. Никой друг в сградата не е пострадал.