— Как се е качил там? — попита Линкълн.
— Можел е да се покатери по аварийната стълба, която не се вижда много ясно, но е предпочел главния вход.
— Каква е ключалката на апартамента? — попита Арчър, като отново открадна въпроса на Райм.
— Стара сграда. Стара ключалка. Лесно се разбива. Няма счупени прозорци, нито следи от инструменти. Взех улика от преддверието, но… — Сакс повдигна рамене.
— Книгата на Линкълн — рече Джулиет. — Умните извършители минават по маршрути, където има много пешеходци и вероятността да се изолира използваема следа намалява логаритмично. Затова е влязъл оттам.
Това е очевидно, помисли си Райм. Съжаляваше, че е включил това в текста.
— Какво имаме от покрива? — нетърпеливо попита той.
— Парченце стъкло — отговори Арчър, която беше приближила инвалидната си количка до масата с уликите и гледаше прозрачен найлонов плик, където, изглежда, имаше само пепел.
— Изсипи го, Мел.
Купър го направи.
— Пак не го виждам — измърмори Линкълн.
— Няколко са — поправи се Джулиет. — Две, не, три парченца.
— Да не би да имаш микроскопско зрение?
Арчър се засмя.
— Господ ме е надарил с добри нокти и отлично зрение. Горе-долу това е всичко.
Не спомена какво ѝ е отнел.
С помощта на очила с лупи Купър откри и извади парченцата стъкло и ги сложи под микроскопа. Образът се прожектира на екрана.
— Стъкло от прозорец, как мислите? — попита Джулиет.
— Да — отговори Райм. Той беше анализирал хиляди стъкълца през годините, докато извършваше огледи на местопрестъпления — от малки, разпръснати от куршуми, падащи тела, камъни и автомобилни катастрофи, до по-големи парчета, умишлено и старателно превърнати в ножове. Ръбовете и гладките страни на късчетата, които беше събрала Сакс, не оставяха съмнение, че са от прозорец — и не на автомобил, защото предпазното стъкло беше много различно, а от жилищна сграда. Линкълн спомена това.
— Горе вдясно има някакъв дефект — подчерта Купър.
Приличаше на мехурче.
— Старо и евтино стъкло — отбеляза Райм.
— И аз мисля така. Отпреди седемдесет и пет години? Може би и по-старо.
Съвременните стъкла бяха почти съвършени.
— Сравни ги с контролните проби. Къде са те, Сакс?
Тя посочи няколко плика, в които имаше микропроби от части на покрива далеч от мястото, където беше стоял заподозреният. Купър започна да ги сравнява под микроскопа.
— Няма други стъклени частици.
И в офиса на Тод Уилямс нямаше. Заподозреният беше влязъл през задната врата. Нямаше и в жилището на Бенкоф. Откъде бяха пренесени?
— Нещо друго?
Купър трябваше да изчака, за да анализира пробите с газовия хроматограф и масспектрометъра. Той още чакаше резултатите от пепелта, която беше събрала Амелия. След няколко минути те бяха готови. Мел прочете обобщените данни.
— Няма катализатор.
— Това говори, че по всяка вероятност извършителят не е влязъл с взлом и не е разлял бензин или керосин в апартамента.
— И без това беше малко вероятно — обади се Джулиет.
— Защо го казваш? — попита Сакс.
— Предчувствие. Извършителят като че ли се гордее, че използва контролера, за да убива. Знам ли. Би било някак неелегантно да добавя бензин.
— Може би — каза Амелия.
Райм беше съгласен с Арчър, но не каза нищо.
— Изследвай другата улика. От наблюдателния пост на покрива.
Половин час и повече Купър анализира различни проби. Хроматографът отделяше съставните части, а масспектрометърът ги идентифицираше.
Линкълн наблюдаваше нетърпеливо. Мел най-после ги изброи: дизелово гориво. Неопределена търговска марка. Два вида пръст, характерна за бреговата ивица на Кънектикът, река Хъдсън, Ню Джърси и Уестчестър Каунти.
— Няма ли от Куинс с два въпросителни знака? — иронично подхвърли Райм. Джулиет му се усмихна. Амелия забеляза това и пак се обърна към бялата дъска, на която записваше какво са открили.
Мел Купър продължи да изброява. Следи от няколко безалкохолни напитки: „Спрайт“, обикновена и диетична кока-кола, всичките разредени в различна степен, което означаваше, че са дошли от различни източници — чаши, съдържащи лед, тъй като човекът не беше пил направо от бутилката или кутията. Бяло вино с високо съдържание на захар. Типично за евтино вино или шампанско.
В дневната настъпи тишина, нарушавана само от потракването при охлаждането на газовия хроматограф. Апаратът работеше, като подлагаше пробите на температури около петдесет градуса по Целзий по-високи от точката на кипене на най-малко летливия елемент в пробата. С други думи, огнен ад.