— Добре. Вие сте много важна за мен. Вие сте нашето бъдеще.
В храма започнаха да нареждат, заклинания.
— Защо този път е по-различно?
— Твърде много неща трябва да свършим. Обредни задължения и посвещения. Вие сте свободна до вечерта. Отдъхнете си. Утре също ще си починете, ако церемонията ви изтощи.
Да се излежавам, да нямам какво да върша — това също ме напрягаше. Не помня кога за последен път нямах никаква друга работа, освен да се излежавам. Щом успях да овладея гаденето, се опитах да разширя и укрепя дарбата си.
Тя се връщаше — почти без мое участие. Бях способна на повече, отколкото очаквах. Вече можех да се равнявам по способности на Пушека.
Но заедно с добрите новини май трябва да вървят и лошите. Въодушевлението ми секна, щом вдигнах поглед от шепите си и открих, че съм попаднала сред сън — посред бял ден.
Виждах едновременно ужаса от най-лошия сън и гората около мен. Нито едно от двете сякаш не беше напълно реално. Никое от двете не бе по-материално от другото.
Тръгнах от пещерите на смъртта към равнината на смъртта. Рядко бях ходила там. Свързвах тази земя с битката, по време на която Кина бе погълнала орди от демони. Огромна черна фигура крачеше през равнината — движенията й бяха стилизирани като танците на Гуни. Всяка нейна крачка разтърсваше земята. Усещах трусовете. Бяха като съвсем истински земетръс.
Тя не носеше одежди. Тялото й не бе съвсем човешко. Имаше четири ръце и осем гърди. Всяка ръка стискаше нещо, напомнящо за смърт или война. На врата си носеше огърлица от детски черепи. От колана й, като чепки съсухрени банани, висяха нанизи — отначало ми се стори, че са от отсечени пръсти, но щом тя се приближи, се оказаха по-индивидуални и по-мощни мъжки органи.
Гладкият й череп напомняше повече на яйце, отколкото на човешка глава. Отначало ми заприлича на насекомо, но устата й бе като на хищник. От брадичката й капеше кръв. Очите й бяха огромни и пламтяха.
Вонята на стара смърт я предшестваше.
Това неочаквано привидение ме разтърси из основи.
А от някакво кътче на паметта ми се показа Знахаря с неговия непочтителен и жлъчен поглед.
— Старата Натрапница вони така, че комай е готова за стогодишната си баня. Може би дори е време да си измие зъбите.
Мисълта беше толкова стряскаща, че се огледах. Дали някой каза нещо?
Бях сама. Просто мисъл в неговия дух, породена от напрежението. Щом погледнах отново напред, привидението се бе разсеяло. Потръпнах.
Вонята продължаваше да се усеща. Тя не бе въображаема. Един минувач се сепна и спря. Подуши във въздуха, погледна странно и забързано се отдалечи. Пак потръпнах.
Така ли щеше да бъде? Сънища и насън, и наяве?
Потръпнах отново, уплашена. Волята ми не бе достатъчно силна, че да устои на това.
На няколко пъти през деня вонята лъхваше отново. Привидението милостиво не я придружаваше. Повече не рискувах да бъда уязвима, като отворя проходите на силата.
Когато настана време, Нараян дойде. Не го бях виждала от сутринта. Както и той мен. Погледна ме странно.
— Какво се е случило?
— Има нещо… Аура? Да. Чувстваш се така, както би трябвало да се чувства Дъщерята на нощта. — Той се смути. — Посвещенията започват след час. Разговарях с жреците. Досега нито една жена не се е присъединявала към нас. Няма друг такъв случай. Решиха, че и вие трябва да минете през обреда като всички.
— Доколкото разбирам, това не е…
— Кандидатите застават голи пред Кина, докато тя преценява достойнствата им.
— Разбирам. — Да кажа, че не бях очарована, би било твърде меко, макар че възраженията ми се дължаха най-вече на суета. Изглеждах като плашило. Като жертва на глада, с измършавели крайници и подут корем. Откакто избягахме от Деджагор, не бяхме яли често.
Обмислих го. Всъщност нямах кой знае какъв избор. Ако откажех да сваля одеждите си, подозирах, че нямаше да изляза жива от гората. А Удушвачите ми бяха потребни. Имах планове за тях.
— Ще направя нужното.
Нараян си отдъхна.
— Няма да се наложи да се излагате пред погледите на всички.
— Така ли? Само пред жреците, джамадарите, останалите кандидати и който още помага за представлението?
— Всичко е уредено. Кандидатите ще са шестима — най-малкият позволен брой. Ще има един висш жрец, неговият помощник и един джамадар като главен Удушвач, със заповед да порази всеки от участниците в обреда, посмял да вдигне очи от пода. Ако желаете, сама можете да изберете тези трима мъже.