Някаква непроницаема преграда отделяше моя слух от сърцето ми. Много внимателно, преди тя да се пръсне, попитах:
— И него ли плени Оплаквача? Къде е той?
— Той и брат ми тръгнаха да ви търсят. Предрешени. Каза, че тя щяла да го издири веднага щом се освободи от Оплаквача и Дълга сянка.
Мислите ми се отдръпнаха от невероятното и закръжиха около гарваните. Сега разбрах защо ни един гарван не ни следеше, докато не наближихме крепостта. Тя беше попаднала в недружелюбни ръце.
— В Деджагор ли отиде той?
— Така предполагам. А глупавият ми брат тръгна с него.
— А аз дойдох тук. — Разсмях се, може би налудничаво. Преградата поддаваше. — Ще съм признателна, ако всички напуснат. Имам нужда от усамотение.
Радишата кимна.
— Разбирам. Вие двамата, елате с мен.
Нараян стана, но Рам не помръдна.
— Ще ме изчакаш ли отвън, Рам? — помолих. — Само за малко?
— Да, Господарке. — И той излезе с останалите. Бях готова да се обзаложа, че няма да се отдалечи и на пет крачки, от вратата.
Още преди да излязат, Нараян вече обясняваше на Радишата, че имам нужда от лечител.
Гневът и тъгата се уталожиха. Успокоих се. Мислех, че разбирам.
Знахаря бе пронизан от случайна стрела. В суматохата трупът му беше изчезнал. Едва сега разбирах, че изобщо не е бил труп. И мислех, че зная откъде е дошла тази стрела. Моята вечно любяща сестра. Само за да ми върне за това, че осуетих опита й да заеме моето място, когато бях императрица на севера.
Знаех как е устроено съзнанието й. Имах доказателства, че тя отново е на свобода. И щеше да продължи да ни държи разделени и да ми отмъщава чрез него.
Тя отново бе здрава и притежаваше силата да прави каквото пожелае. Превъзхождах я единствено аз, когато бях на върха.
Не бях се доближавала така до отчаянието.
Радишата влезе, без да чука. Придружаваше я дребна женица с розово сари.
— Това е доктор Дарханадахр — представи я Радишата. — Цялото й семейство са лечители. Тя се грижи и за мен. Най-добрата е. Дори и колегите й мъже признават, че тя притежава някакви зачатъци на компетентност.
Обясних на жената от какво страдам. Тя слушаше и кимаше. Щом приключих, ми каза:
— Ще трябва да се съблечете. Мисля, че знам какво ви е, но се налага да ви прегледам.
Радишата застана до вратата на килията и закри шпионката със собствените си дрехи.
— Ще ви обърна гръб, ако вашата скромност го изисква.
— Каква скромност? — съблякох се.
Всъщност се смущавах — не исках да виждат колко зле изглеждам.
Лекарката ме преглежда няколко минути.
— Така си и мислех.
— Какво ми е?
— Не сте ли наясно?
— Ако знаех, щях да предприема нещо. Не обичам да боледувам. — След посвещението поне сънищата бяха изчезнали и можех да спя.
— Ще трябва да потърпите още известно време. — Очите й искряха. И това ми било отношение от лечител! — Бременна сте.
LXIX
Знахаря се настани така, че да се вижда ясно от града. Мъргън застана до него със знамето. Лебеда потегли с лодката, открадната от кавалерията от речния бряг северно от хълмовете.
— Мислиш ли, че той ще дойде? — попита Мъргън.
— Може би самият той — не. Но ще прати някой. Могаба ще иска да е сигурен.
Мъргън посочи войниците от Сенчестите земи, строени край брега.
— Знаеш ли какво става?
— Мога да се досетя. И Могаба, и Господарката искат да бъдат капитани. Тя се е погрижила за Тъкача на сенки, но си е помислила, че може би ще е неудобно да го съобщи на Могаба. Докато той е затворен в Деджагор, няма проблем.
— Точно така.
— Глупаво е. Нищо подобно не се е случвало никога досега, Мъргън. Никъде в Аналите не можеш да намериш описание на свада за наследяване на поста. Повечето капитани го поемат като мен — с ритници и крясъци.
— Болшинството капитани не изпълняват свещена мисия. И Господарката, и Могаба го правят.
— Господарката ли?
— Решила е, че ще стори всичко, за да отмъсти на Сенчестите господари за убийството ти.
— Много разумно. Но тя си е такава. Май на Лебеда му обърнаха известно внимание. Ти виждаш по-добре от мен.
— Някакъв черен човек се качва в лодката при него. Могаба би ли взел решение толкова бързо?