Търпеливи бяха, и двете.
Търпението им се възнагради.
Посреднощ дойде една сянка — огромна и ужасна, страшно чудовище на мрака, което можеше да усетиш от мили разстояние. Дори и тези жители на Нови Дхар, които не притежаваха никакви магически дарби, доловиха присъствието му. Децата плачеха. Майките ги успокояваха. Бащите залостваха вратите и търсеха къде да скрият рожбите и жените си.
Сянката нахлу с рев в града и се понесе към площада. Гарваните грачеха и се щураха около нея. Тя връхлетя право към жената край фонтана, страшна и неумолима.
Жената й се присмя, и щом сянката й се нахвърли, изчезна.
Гарваните заграчиха присмехулно.
Жената се разсмя в далечния край на площада.
Сянката се извърна, смаяна. Но жената я нямаше там. Смехът й се разнесе зад гърба на чудовището.
Жабешко лице, който се преструваше на Ловеца на души, разкарва сянката из града цял час, отведе я на места, където да сее разруха и смърт, и да разпалва отдавнашни и дълго трупани омрази. Сянката бе неуморна и не се предаваше, ала не беше особено умна. Продължаваше да го следва, безразлична към въздействието си върху хората, и чакаше плячката й да сгреши.
Старицата в края на площада стана бавно, изкуцука към двореца на губернатора на Дълга сянка и влезе — очевидно войниците и стражите бяха слепи за нея. Закуцука през скривалището, където губернаторът трупаше съкровищата, изтръгнати от народите, които управляваше, и отбори една масивна врата, която никой освен него не биваше да отваря. Щом влезе, от стара вещица тя се превърна в Ловеца на души, обзета от весело настроение.
Беше огледала внимателно сянката, докато Жабешко лице я разкарваше насам-натам. Тази сянка трябваше да измине цялото разстояние между две точки. Но не и Жабешко лице — той можеше да води до безкрай, стига да бе нащрек.
Наблюденията й бяха подсказали как може да плени сянката.
Цял час подготвя криптата, за да не може сянката да избяга от нея, а после още една, където подреди няколко дребни магии, за да я разсейват, така че когато някой най-сетне я освободи, да е забравила защо е дошла в Нови Дхар.
Излезе, притвори вратата така, че да остане съвсем леко открехната, и чрез илюзия си докара вид на губернаторски войник. После изпрати мисъл към Жабешко лице.
Импът доприпка радостно и подмами преследвача си в капана. Ловеца на души захлопна вратата подире му и я запечата. Жабешко лице изникна до нея и се ухили.
— Беше почти забавно. Ако си нямах работа в собствения си свят, би ми се приискало да се повъртя тук стотина годинки. С тебе никога не е скучно.
— Това намек ли е?
— И още как, сладуранке. Всички ще ми липсвате — и ти, и Капитана, и всичките ти приятели. Може би ще ви идвам на гости. Но си имам работа другаде.
Ловеца на души се изкиска като малко момиченце.
— Добре. Остани с мен, докато изляза от града. После си свободен да си вървиш. Охо! Бас ловя, че това място ще гръмне! Де да можех да видя лицето на Дълга сянка, като чуе новината! — Тя се разсмя. — Той не е и наполовина толкова умен, колкото си мисли. Имаш ли там приятели, които биха пожелали да работят с мен?
— Може би ще се намерят един-двама палавници. Ще проверя.
Тръгнаха и по пътя се смееха като деца, извършили пакост.
LXXIV
Бременна.
Нямаше никакво съмнение. След като лечителката произнесе думата, всичко си дойде на мястото. Всичко доби смисъл. И загуби смисъл.
Един-единствен път. Една-единствена нощ. Никога не ми бе хрумвало, че е възможно да ми се случи. Но ето ме, подута като кратуна, забодена върху клечки за зъби, седя в своята крепост край Талиос и пиша тези Анали, гледам как дъждът вали вече пети месец и ми се иска да можех да спя по корем или на една страна, или да ходя, без да залитам.
Радишата ми бе осигурила пълно обслужване от жени, които ме намираха за забавна. Аз се връщам, след като съм учила мъжете им как да бъдат войници, а те ме сочат и ми казват, ето защо жените не стават генерали и тям подобни. Трудно е да се държиш на крака, когато коремът ти ги скрива от теб.
Бебето много мърда — от какъвто и пол да е. Сигурно се упражнява, за да стане бегач на дълги разстояния или професионален борец, както подскача там вътре.