Поредният риск. Настроението на мъжете не беше най-доброто. Но бяха изолирани от жреците и културата, които укрепваха техните предразсъдъци. Жреците бяха мислили вместо тях през целия им живот. Тук навън никой освен мен нямаше да им казва какво да правят.
— Няма да стигам до Годжа, докато отрядите не си изберат водачи. Сбиванията между членовете от една група ще се наказват. Преди да направиш разпределението, сложи наказателни постове. След като приключиш, прати подразделенията да вечерят. Да се учат да готвят заедно ще им е от помощ. — Отпратих го с махване на ръка.
Той стана.
— Ако могат да ядат заедно, всичко ще могат да вършат вкупом, Господарке.
— Знам. — Всеки култ поддържаше абсурдна мешавица от правила за хранене. Затова избрах този подход — той щеше да подкопае предразсъдъците в основата им.
Тези мъже нямаше да се отърват от вкоренената в тях омраза, но нямаше да я проявяват край другите, с които щяха да служат. По-лесно е да мразиш непознатите, отколкото онези, които познаваш. Понякога се отчайвах. Само това ми беше по силите. Бях една-единствена.
Имах нужда от здрава властова основа, преди да дръзна с политическите маневри.
Към нас се присъединяваха бегълци. Някои си тръгнаха. На други изискванията за дисциплина не им понесоха. Останалите се стараеха от тях да излязат войници.
Бях щедра на наказания и още по-щедра на награди. Опитах се да възпитавам у тях гордост и — малко по малко — убеждение, че те са по-добри от всички, които не са в бандата, и че не бива да се доверяват на никого извън нея.
Не се щадях. Спях толкова малко, че нямах време за сънища или пък не си ги спомнях. Всеки свободен миг прекарвах в чоплене на дарбата ми. Тя скоро щеше да ми потрябва.
Дарбата ми бавно се съвземаше. Твърде бавно.
Беше като да се учиш да ходиш отново след продължителна болест.
IX
Макар и да не се опитвах да се движа бързо, задминах повечето оцелели. За самотниците и за малките групи изхранването бе по-важно от скоростта. Но след като забавих ход, за да не стигнем ненавреме до Годжа, все повече и повече ни настигаха. Не бяха много онези, които решаваха да се присъединят.
Тук вече бандата бе видимо чужда и плашеше външните хора.
Предполагам, че около десет хиляди души бяха избягали преди разгрома. Колко щяха да оцелеят и да стигнат Годжа? Ако Талиос имаше късмет, може би половината. Земята се бе оказала враждебна.
На четирийсет мили от Годжа и Голямата река, на територия, която исторически принадлежеше на Талиос, наредих да построят истински лагер с ров наоколо. Избрах ливада на северния бряг на бистър поток. Гора покриваше южния бряг. Гледката бе приятна. Смятах да останем, да си почиваме и да се обучаваме, докато отрядите по продоволствието не ошушкат цялата област.
Дни наред прииждащи бегълци съобщаваха, че вражата лека кавалерия идва подире им. Час след като започнахме да строим лагера, ми докладваха, че на юг от гората се издига дим. Извървях едната миля до другия край и съзрях облак, който се издигаше над село, отстоящо на шест мили надолу по пътя. Бяха съвсем близо.
Беда? Несъмнено.
Възможност? На този етап не беше много вероятно.
В сумрака дотича Нараян.
— Господарке! Войниците на Сенчестите! Строят лагер от южната страна на гората. Утре ще ни заловят! — Оптимизмът го бе напуснал.
Замислих се.
— Хората знаят ли?
— Вестта се разнася.
— По дяволите. Добре. Разположи надеждни мъже край канавката и убий всеки, който се опита да напусне. Сложи Рам за отговорник и се върни.
— Да, господарке — и Нараян се втурна. Понякога беше същинска мишка.
Върна се.
— Мърморят.
— Нека си мърморят, само да не бягат. Войниците на Сенчестите знаят ли, че сме толкова близо?
Нараян сви рамене.
— Искам да разбера. Сложи редица от постове на четвърт миля навътре в гората. Двайсет надеждни мъже. Не бива да закачат разузнавачите, идващи от север, но да причакат в засада онези, които се връщат. — Нямаше да очакват неприятности при напускане. — Използвай тези, които не стават за друго, да струпат дига покрай потока. Забийте колове в нея и ги наострете. Намерете лиани и ги потопете в реката. На южния бряг няма никакво място за маневри. Ще трябва да ни нападнат пряко, устремно. Започне ли се, връщай се. — По-добре беше да накараш всички да се заемат с нещо и така да разсееш страховете им.