Кинжалът взе да мърмори за абсурдите на теологическото въображение — защо хората не били толкова умни, че да душат бъдещите свещеници още в люлката?
— Според нас Измамниците нямат официално, йерархично свещеничество. Те по-скоро оформят свободни банди или отряди и си избират капитан. Той назначава жрец, гадател и тъй нататък. Властта му е ограничена. Извън бандата си почти не разполага с влияние, освен ако не е извършил нещо, което да му създаде репутация.
— На мен не ми изглеждат толкова лоши — отбеляза Кинжала.
Радишата го скастри:
— Основното качество на жреца като че е образованието и неподкупността, що се отнася до неговите хора. Бандите извършват всякакви престъпления. Веднъж годишно те делят плячката според преценката на жреца кой доколко е допринесъл за прославянето на Кина. В подкрепа на решенията си, ако възникне спор, жрецът води подробна хроника на дейността на бандата.
— Чудничко — заключи Лебеда. — Ама хайде вече да ни кажеш какво искаш от нас. Да замъкнем Пушека и да видим дали той няма да надуши какво всъщност се е случило с войниците на Господарите на сенките?
— Да.
— И защо да си правим труда?
— Мисля, че току-що обясних… — Радишата се овладя. — Ако това е истински призрак на Кина, сме загазили повече, отколкото си мислехме. Господарите на сенките може да са по-малкото зло.
— Предупредих те! — изписка Пушека. — Сто пъти ти казвах, ама като не щеш да слушаш! Трябваше да се пазариш с дяволите!
— Млъкни! — Радишата го изгледа кръвнишки. — Писнало ми е от теб толкова, колкото и на Лебеда! Върви разбери какво е станало. И освен това научи каквото можеш за онази жена, Господарката.
— Това аз мога да го поема — ухили се Лебеда. — Хайде, стари друже. — Той стисна Пушека за рамото и попита Радишата: — Мислиш ли, че ще се справиш с Джахамарадж Джах без нас?
— С него ще се оправя.
Вече яхнал коня и готов да потегли, Лебеда попита, докато чакаха Кинжала и Пушека:
— Корди, нямаш ли чувството, че си сред гората посред нощ и всеки с всички сили се мъчи да скрие светлината?
— Кхъм. — Бесния беше по-голям мислител от Уилоу и Кинжала. — Страх ги е, че ако разберем цялата история, ще дезертираме. Отчаяни са. Изгубиха Черния отряд. Останахме им само ние.
— Също като едно време.
— Кхъм.
Едно време. Преди професионалистите да дойдат. Когато тяхната земя-осиновителка по неволя ги направи капитани, защото враждуващите култове не можеха да се примирят с това да изпълняват заповедите на местни невярващи. Едната година игра на „слепец, който води слепите“, във всекидневна борба с политически интриги бе убедила Лебеда, че Кинжала е прав, че светът няма да го заболи, ако го отървеш от няколкостотин хиляди избрани свещеници.
— Ти върза ли се на тия истории за Кина?
— Не мисля, че тя ни лъжеше. Само забрави да каже цялата истина.
— Може би, когато замъкнем Пушека на четирийсет мили на майната си, ще можем да я изцедим от него.
— Може би. Стига да не забравяме какво представлява той. Много го е страх от нас и нищо чудно да реши да ни се покаже какъв магьосник е. Хайде стига, че идват.
Пушека имаше вид, сякаш го водят на бесилото. Кинжала изглеждаше намръщен, както винаги. Но Лебеда знаеше, че той е доволен. Кинжала разбираше, че му се удава възможност да срита някои задници, които си го заслужаваха.
XI
Раненият си мислеше, че се е унесъл в наркотичен сън. Той беше лечител и знаеше, че опиатите правят странни неща с ума. Сънищата си бяха достатъчно странни… Той не можеше да се събуди.
Някаква отломка от разум, скътана в дълбините на мозъка му наблюдаваше, усещаше и смътно се учудваше, докато той се носеше във вечността на няколко стъпки над пейзажа, който рядко успяваше да съзре. Понякога над него преминаваха клони. Друг път с ъгълчето на очите си мярваше хълмове. Веднъж се събуди, докато се носеше из висока трева. Друг път усети, че преминава над обширно водно пространство.
Понякога един огромен черен кон го гледаше отгоре. Струваше му се, че познава животното, но не можеше да свърже отделните фрагменти в ума си.
Понякога фигура в безформени одежди яздеше жребеца и се взираше в него от празната качулка.
Всичко това бе напълно реално, подозираше той. Но не се подреждаше в никаква смислена последователност. Само конят му изглеждаше познат.