— Не. Гости с ограничено право на движение. Сега сте свободни да си тръгнете. Или да останете. Тайните ви запаси биха ми били от полза.
Пушека заклати енергично глава, сякаш се страхуваше, че Лебеда ще изостави Радишата.
— Много ти се ще да спипаш някой шпионин на Черния отряд — казах му аз.
Той ме изгледа и в него се осъществи някаква вътрешна промяна, все едно изведнъж решил да зареже неефективната тактика. Но промяната бе драматична. Изпълняваната до момента роля никак не пасваше на истинския Пушек.
Не каза и думица.
Лебеда се ухили и намигна.
— Ще се махам. Но имам чувството, че ще се върна.
Врявата се вдигна в сектора на Нараян, докато изпровождах с поглед Лебеда. Зачудих се как ли я приема Джах.
Лебеда се върна след час.
— Тя иска да ви види.
— Защо ли не се изненадвам? Рам, извикай Нараян и Кинжала. Синдху също.
Взех Нараян и Кинжала със себе си. Синдху оставих да командва, като му намекнах, че ще съм много доволна, ако на връщане заваря лагера готов.
Спрях пред портата на крепостта Годжа и погледнах назад. Оставаше един час до пладне. Тук пребивавахме вече шест часа. Лагерът ми вече бе най-завършен, най-защитен, най-приличащ на военен лагер.
Професионализмът и подготвеността сигурно са роднини.
XVI
Знахаря изкуцука до вратата на храма и погледна навън. Ловеца на души я нямаше никаква. От дни не я беше виждал. Зачуди се дали не са го изоставили. Съмняваше се. Тя сигурно бе изчакала той да укрепне достатъчно, та да може да се грижи за себе си, и се бе запиляла по някакви мътни дела.
Мислеше си дали да не избяга. Познаваше околността. Имаше едно село, до което би могъл да стигне за няколко часа дори и с неговото темпо. Но това отстъпление нямаше да бъде никакво бягство.
Ловеца на души бе далече, но гарваните все така стояха на пост. Те нямаше да го оставят. Тя разполагаше с конете. Тези чудовища умееха да препускат вечно — не знаеха умора. Тя можеше да хване дирите му и след седмица да го настигне.
И все пак…
Това място беше като остров извън света — мрачно и потискащо.
Той закрачи без посока — движеше се само за да не стои на едно място. Гарваните го награчиха. Той не им обръщаше внимание, не обръщаше внимание на болката, пулсираща в гърдите му. Тръгна през гората към полето отвъд нея и стигна едно полуизсъхнало дърво.
Сега си спомняше. Преди Деджагор и Годжа той дойде на юг да проучи терена, забеляза наблюдаващата го Ловец на души и я прокуди вдън тези гори. Стоеше до дървото и се опитваше да реши какво да предприеме — и тогава една стрела се заби в ствола и едва не отнесе носа му. Тя му донесе вестта, че не било време да улови онзи, когото преследва.
После войниците на Сенчестите го погнаха и той бе твърде зает с бягството си, за да мисли повече за това място.
Отиде до дървото. Клоните му тегнеха от гарвани. Опипа дупката от острието на стрелата. Значи тогава тя го бе наблюдавала, нали? Без да се намесва, но така, за всеки случай — може би бе хвърляла по някой намек, за да е сигурна, че той ще е наблизо, за да му отмъсти.
Пред него се простираше дълъг и ленив хълм. Той реши да не обръща внимание на гарваните и продължи напред.
Болката в гърдите му стана нетърпима. Не бе готов за такова усилие. Нямаше да стигне далече, дори и гарваните да не го следяха.
Спря да си почине и се зачуди доколко ли Ловеца на души се бе месила в работите му. Дали нямаше някакъв пръст в изхода на битката при Деджагор?
Унищожението на Приносителя на бури под маската на Сянка на бурята бе по-лесно, отколкото очакваше. А и спипването на Видоменителя бе нищо работа — макар че в това имаше малко предателство, защото Променливия бе помогнал на Господарката. Което му напомни за онова момиче — ученичката му. Тя се бе измъкнала. Може би искаше да си разчистят сметките. Дали Ловеца на души знаеше за нея? Добре ще е да я спомене при първия удобен случай.
Ритъмът на сърцето му се бе нормализирал. Болката утихна. Продължи. Стигна билото и се облегна на неравна сива оголена скала. Дишаше тежко, а гарваните кръжаха наоколо и грачеха.
— Млъкнете, де! Никъде няма да ходя!
Друг стърчащ наблизо камък смътно напомняше на стол. Той се дотътри до него, седна и огледа своето царство.
Цял Талиос можеше да бъде негов, ако бе победил при Деджагор — ако това беше целта му.