Корди заслиза по хълма.
— Хайде, Кинжал — остави ги да се дърлят.
След няколко секунди Пушека призна:
— Той е прав, Лебед. Стига сме се заяждали.
Уилоу отметна дългата си златиста коса и погледна Кинжала, който кимна рязко към конете в подножието на хълма.
— Добре.
Лебеда хвърли последен поглед на града и равнината, в която Черния отряд бе намерил смъртта си. — Но правото си е право, а кривото — криво.
— А практичното — практично, и което си и нужно, то си трябва. Да вървим.
Лебеда закрачи — щеше да запомни тези думи. Беше решен последната дума да е негова.
— Дивотии, Пушек. Това са пълни дивотии. Днес видях една нова страна от теб, и тя не ми харесва, нито й имам доверие. Ще те държа под око — отсега нататък ще бъда будната ти съвест.
Те яхнаха конете и се отправиха на север.
III
По онова време Отрядът служеше на Прабиндраха Драх, владетелят на Талиос. Този принц бе твърде разбран по характер, за да овладее такъв многоброен и метежен народ като талианците. Но природният му оптимизъм и незлобив нрав се уравновесяваха от сестра му Радиша Драх. Дребна, черна женица с корав характер, Радишата имаше стоманена воля и съвест като на каменно гюле.
Докато Черния отряд и Господарите на сенките се бореха кой да притежава Деджагор — или Стормгард, на триста мили северно оттам Прабиндрахът Драх провеждаше аудиенция.
Принцът бе среден на ръст. Макар и тъмнокож, чертите му напомняха бялата раса. Той гледаше сърдито наредилите се пред него свещеници и инженери. Искаше му се да ги изхвърли. Но в проклетия Талиос никой не закачаше жреческите съсловия.
Той забеляза, че неговата сестра му дава знаци от тъмното дъно на стаята.
— Извинете — и излезе. Лошо държание — това можеха да изтърпят.
Отиде при Радишата.
— Какво има?
— Не тук.
— Лоши новини?
— Не сега. — Радишата закрачи. — Маджаринди не изглеждаше щастлив.
— Заклещи се в маймунски капан. Настоя да построим стена, защото Шаза получил свещени видения. Но когато и другите поискаха дял, той запя нова песен. Питах го дали Шаза не е започнал да получава обратни видения. Не му стана забавно.
— Добре.
Радишата поведе брат си по лъкатушните коридори. Дворецът беше древен и доизграждан при възкачването на всеки нов владетел. Никой не познаваше целия лабиринт освен Пушека.
Радишата влезе в едно от тайните убежища на магьосника — стая, подсигурена срещу подслушвачи с най-добрите магии на стареца. Прабиндрахът Драх затвори вратата.
— Е?
— Един гълъб донесе вест. От Пушека.
— Лоша?
— Нашите наемници са разгромени край Стормгард. — Господарите на сенките наричаха Деджагор Стормгард.
— Тежко?
— Може ли иначе?
— Да… — Преди появата на Господарите на сенките Талиос бе мирна държава. Но след надвисването на тяхната заплаха Прабиндрахът изрови дребните стратегикони. — Унищожени ли са? Изкоренени? Каква вреда са нанесли на Господарите на сенките? Талиос в опасност ли е?
— Не е бивало да прекосяват Голямата река.
— Трябвало е да съсипят оцелелите при брода Годжа. Те са професионалисти, сестричке. Казахме, че няма да гадаем и да се месим. Не вярвахме, че при Годжа ще победят, затова сме много по-напреднали. Разкажи ми подробностите.
— Гълъбът не е кондор. — Радишата се намръщи. — Поели са надолу заедно с тълпа освободени роби, прокраднали се в Деджагор и го завзели, унищожили Сянка на бурята и ранили Тъкача на сенки. Но днес Лунна сянка дошъл с нова армия със свежи сили. И двете страни дали много жертви. Лунна сянка може и да е убит. Но ние загубихме. Част от войските са се завърнали в града, останалите се разпръснали. Повечето наемници, включително капитанът и неговата жена, били убити.
— Господарката е мъртва? Жалко. Тя бе изключителна.
— Похотлив маймун!
— Нали? Но където и да отидеше, тя караше сърцата да спират.
— А самата тя никога не забелязваше това. Виждаше единствено своя капитан. Онзи тип, Знахаря.
— Вбесена си, защото и той имаше очи само за нея ли?
Тя едва не го разкъса с поглед.