Групата отмина, а подир нея в ариергарда вървяха още дребни кафяви човечета. Измина цял час, преди Знахаря да се увери, че е видял и последния от тях.
Беше преброил сто двайсет и девет блатни войни плюс магьосника. Бойците нямаше да са от особена полза толкова далеч от своята стихия. Този терен им беше чужд. Но Оплаквача… Местността, климатът и всичко останало не значеха нищо за него.
Накъде ли отиваше? Не бе особено трудно да се досети. Надолу към Сенчестите земи. По-голямата мистерия си оставаше защо — но вероятно и тя не беше толкова голяма.
Оплаквача — един от Покорените. Някои от Господарите на сенките също бяха бегълци от Покорените. Изглеждаше вероятно оцелелите да са се свързали с бившия си другар и да са стигнали до някаква договореност, и сега той щеше да замести загиналите Господари на сенките.
Ако Ловеца на души не лъжеше, Господарката бе жива и се намираше край Годжа. На няма и четирийсет мили оттук. Де да можеше да измине това разстояние! Де да имаше някакъв начин да й прати вест! Тя трябваше да разбере за това.
— Гарване, не зная дали знаеш какво видя току-що, но по-добре предай тази вест на господарката си: в беда сме.
Знахаря стана и се върна в храма, където се поразведри с опити да намери скритото знаме на Отряда.
XVII
Този занаят, магията, е колкото фокусничество, толкова и вещерство. Заблуда, измама, на каквото се хванете. Държах Пушека под око — очаквах, че ще предаде сведения на Радишата по някой изкусен начин. Но ако успееше, значи бе по-голям майстор и от мен. В което се съмнявам.
При среща с Радишата вие разбирате, че сте в присъствието на една могъща воля. Беше срамота, че е сковавана от своята култура и трябваше да се преструва, че слуша брат си. Би могла да постигне интересни неща.
— Добър ден — поздрави тя. — Радваме се, че сте оцелели.
Дали? Може би, защото имаше още Господари на сенките за побеждаване.
— И аз.
Тя забеляза, че сега ме придружаваше Кинжала, а не приятелите му. Съзря и Нараян — очевидно от ниска каста и не по-чист, отколкото в деня на запознанството ни, макар че не бих могла да си позволя да го критикувам. По челото й премина сянка.
— Моите батальонни командири — представих ги аз. — Познавате Кинжала. Нараян, който много помогна да организираме войската.
Тя се втренчи в бившия роб — може би поради необикновеното му име и заради това, че нищо не добавих. Не знаех да има и друго име. Нараян беше фамилия. Имахме още шестима Нараяновци сред шадарските войници. Всеки от тях носеше личното име Сингх, което означава „Лъв“.
Тя улови нещо с този втренчен поглед, сепна се и погледна Пушека. Магьосникът отвърна с леко кимване. Радишата се взря в Кинжала:
— Ти избра да ме напуснеш?
— Присъединих се към човек, който може да постигне и нещо друго освен приказки.
За Кинжала това бе твърде дълга реч и тя не му спечели симпатия. Радишата го изгледа сърдито.
— Има право — обади се Лебеда. — Вие с брат ти само шикалкавите.
— Ние сме повече изложени на опасност. — На хората, заемащи подобни постове, наистина се налага да се съобразяват със задръжки или да се стаяват. Но опитайте се да обясните това на мъже, които никога не са били нещо друго, освен временни капитани, и то по неволя!
Радишата стана.
— Елате — подкани ни тя. А докато вървяхме, ми сподели: — Наистина се радвам, че сте останала жива, макар че трудно ще ви се отдава по-нататък.
Но не прозвуча като заплаха.
— Какво?
— В тежко положение сте, защото вашият Капитан не оживя. — Тя ни поведе по вито стълбище към върха на най-високата кула в крепостта. Спътниците ми бяха също толкова озадачени, колкото и аз. Радишата посочи.
Зад дърветата и постройките отвъд реката се виждаше голям, разхвърлян лагер. Радишата каза:
— Бегълци са прекосили реката на друго място и са разнесли мълвата на север. На другия ден, след като Лебеда отпътува на юг, започнаха да пристигат хора. Вече са се събрали около две хиляди. И ще дойдат още хиляди.
— Кои са те? — попита Лебеда.
— Семейства на легионери. Семейства на мъже, поробени от Господарите на сенките. Дошли са да разберат какво е станало с техните близки. — Тя посочи нагоре по течението.
Стотици жени трупаха дърва.
— Какво правят те? — попитах.