— Приготвят гати. — Тонът на Нараян бе смутен. — Трябваше да се досетя.
— Какво е това „гати“?
— Погребални клади — отвърна Корди. — Гуни горят мъртвите си, а не ги закопават в земята. — Беше леко позеленял.
Не можех да разбера.
— Там няма мъртъвци, освен ако някой не се погрижи да има. — Символичен жест? Погребение в отсъствие на мъртвеца?
— Обичаят се нарича сути — обади се Пушека. Погледнах го. Той бе изпъчил рамене и се усмихваше лукаво. — Когато един мъж умре, и жена му се качва на неговия гат. Убит ли е далеч от дома, тя се присъединява към него в смъртта му, след като научи за нея.
О?
— Тези жени строят клади, за да се самоубият, ако мъжете им са мъртви?
— Да.
— Ужасно тъпо!
Пушека се усмихна още по-широко.
— Това е обичай, стар като Талиос. Със силата на закон.
Не ми хареса как се радваше. Помислих си, че разполага с оръжие, което може да използва срещу мен.
— Безсмислено е. Кой ще се грижи после за децата? Карай, не ме интересува. — Идеята ми беше толкова чужда, че я отхвърлих. Дори не съм убедена, че му повярвах.
— Обичаят е почитан от всички, дори и от онези, които не са Гуни — обади се Радишата.
— Смахнати има навсякъде. Това е отвратителен обичай и трябва да бъде премахнат. Но не съм тук да променям закостенелите традиции. Ние сме във война. Претърпяхме поражение. Мнозина от нашите войници са в плен в Деджагор. Да успеем да ги спасим не е много вероятно. Много повече бягат. На някои от тях ще успеем да помогнем. Трябва и да издигнем нови диги, за да можем да опазим постигнатото.
— Миличка, не схващаш основното — обади се Лебеда.
— Схванах го, Лебед. Това няма връзка.
— Вие сте жена — напомни Радишата. — Нямате приятели. Всеки мъж с някакво положение от кое да е духовенство ще наблегне на връзката ви с Капитана. Най-вече върху това, че не сте извършила сути. Което ще има голяма тежест за огромна част от населението.
— Може би заради обичая — той е малоумен и съм готова да се обзаложа, че не важи за всички. Няма да уважа предложението, освен ако не реша за назидание този, който го е направил, да бъде подложен на онова, което е предложил.
Усмивката на Пушека угасна.
Очите му се присвиха и се замъглиха. За миг ченето му увисна. Гледаше втренчено ръката ми. Усетих се, че съм прихванала тика на Нараян — опипвах жълтата кърпа, подаваща се над кръста ми.
Пушека доби отвратителен цвят.
— Радиша, разпитайте тези двамата за произхода ми — посочих Лебеда и Корди. Те бяха емигрирали от моята империя, когато властта ми беше в разцвет. — Част от Отряда е сразен, но нашият договор остава в сила. Имам намерение да доведа начинанието докрай.
— Това е достойно за възхищение, но ще откриете, че много хора ще се опитат да ви попречат.
Свих рамене.
— Какво искат те е без значение. Договорът е сключен и е по-добре да го разберете. Вие си мислите, че знаете за нас повече от самите нас. Помнете, че никога досега не сме разочаровали някого, скрепил договор с нас.
Радишата ме изгледа втренчено — не се боеше, любопитна беше откъде имам тази увереност тук, сама, сред море от врагове.
— Утре ще ви представя списък с неща, от които имаме нужда — казах. — Мъже, каруци, животни, оръжие, оборудване. — Да си даваш вид, че си уверен, е половината от увереността.
Някой извика откъм стълбището. Радишата прати Бесния Корди да провери. Той се върна с вестта:
— Джах вдига пара. Иска да ви види. Сигурно означава, че знае, че сте тук.
— Мога да го приема още сега — казах.
— Кажи им да го доведат, Корди.
Той предаде нареждането и зачакахме. С Радишата се гледахме като пантери.
— Защо се боите от Отряда? — попитах.
И окото й не мигна.
— Много добре знаете.
— Така ли? Изучавала съм историята на Отряда в най-големи подробности, но не си спомням нищо такова, което да обяснява страха ви.
Пушека прошепна нещо — мисля, че ме обвиняваше в лъжа. Този все повече ме дразнеше.
Джахамарадж Джах нахлу като крал.
Интересно ми беше как Радишата ще се справи с недостатъка, че е жена.
След малко ми изглеждаше любопитно да наблюдавам как Джах ще се справи със своя недостатък. Влизането му беше драматично. Изгледа ни отгоре. Ние изобщо не реагирахме на величествения му ръст, богатите одежди, властта, която представляваше. И той просто не знаеше какво да прави по-нататък.