Той беше глупак. Знахаря съвсем не бе сбъркал, отървавайки Шадарите от предшественика му. Онзи човек беше наш враг. Но и Джах не изглеждаше кой знае колко по-добър. Само фукане, без никакво покритие.
За талианец беше впечатляващ — висок метър и осемдесет и към сто кила, с половин стъпка по-висок на ръст от средния и много по-масивен. Кожата му бледнееше по-бяла от обичайното — от талианска гледна точка това бе привлекателно. Богатите жени често цял живот се криеха от слънцето. Изглеждаше красив дори и според северните критерии. Но устата му беше нацупена, а на очите му сякаш всеки миг щяха да избият сълзи, защото не ставаше както той иска.
Радишата му отпусна десет секунди и отсече:
— Имаш ли нещо за казване?
Нерешителност. Той бе заобиколен от хора, които нямаха никаква полза от него. Неколцина с радост биха му прерязали гърлото. Дори и Пушека събра достатъчно наглост, за да го гледа, все едно е плужек.
— Да се оставиш да те спипат враговете ти — казах. — Мислех, че си по-добър в играта.
— Каква игра? — Не умееше особено добре да прикрива чувствата си. Личеше си какво мисли за мен.
— Интригите. Да избягаш при Деджагор беше лош ход. Всеки ще те обвинява.
— Надали. Битката бе изгубена. Погрижих се част от войската да оцелее.
— Ти избяга, преди изходът й да бъде решен. Собствените ти войници го казват! — отряза Радишата. — Ако ни причиниш неприятности, ще напомним на семействата за мъжете, които няма да се приберат у дома.
Чиста омраза. Джах не бе свикнал да яде бой.
— Не съм свикнал да ме заплашват, и не го позволявам на никого.
— Спомняш ли си как дойде на власт? — попитах го. — Хората може да се поинтересуват от подробностите.
Сред тези хора бяха и всички присъстващи. Другите гледаха и се чудеха.
— Мъдро ще е от твоя страна да се оттеглиш тихо, да зарежеш преследването на власт и оръжия и да си доволен от това, което имаш.
Погледът му бе остър като кама.
— Ти си уязвим и не си в състояние да го заличиш. Направи твърде много погрешни стъпки. Ако продължаваш така, ще се самоунищожиш.
Той ни огледа подред, но никъде не откри съчувствие. Единственото му оръжие бяха гръмките заплахи. И той знаеше колко струват.
— Този рунд спечелихте вие. — И той заслиза по стълбата.
Кинжала се разсмя — нарочно, защото знаеше, че Джах не понася да го подиграват.
Просеше си белята.
Погледнах го предупредително. В отговор той ме изгледа равнодушно. Никой не можеше да го озапти.
Джах си бе отишъл.
— Имам работа — казах. — Не сме стигнали доникъде. Знаем си положението. Аз очаквам да изпълня задачата на Отряда докрай. Вие смятате да го позволите само доколкото ти е удобно, а после да ми забиете нож в гърба. Нямам намерение да го допусна. Кинжал, идваш ли, или оставаш?
— Идвам. Тук няма какво да правя.
Лебеда и Корди изглеждаха сконфузени, Пушека — засегнат, а Радишата — вбесена.
Щом излязохме от крепостта, Кинжала рече:
— Сега Джах може и да предприеме нещо отчаяно.
— Ще се справя. Той ще се колебае, докато стане твърде късно. Провери батальона си.
Когато вече бе достатъчно далеч, че не да може да чува, попитах Нараян:
— Той е прав. Ще чакаме ли Джах? Или ще действаме първи?
Той не отговори — очакваше аз самата да отговоря.
— Ще предприемем нещо, когато разберем, че и той крои планове.
Огледах лагера. Външното заграждение беше готово. Засега щеше да свърши работа. Постоянно щях да внасям подобрения, главно, за да се намират мъжете на работа. Нито една стена не можеше да е твърде висока, нито пък ров — прекалено дълбок.
— Предайте на шадарите, че ми трябват ездачи за кавалерията. Откликът им ще ни покаже доколко Джах се ползва с подкрепа. Пусни мълвата сред всички бегълци, че онези, които се присъединят доброволно, ще се ползват с привилегии. Нужни са ни и волнонаемници от провинциите. Трябва да успеем да разпространим историята за нас, преди онези идиоти да пуснат на воля хрътките на разцеплението.
— Има си начини за разпространяване на мълвата навън — призна Нараян. — Но трябва да пратим някои мои приятели отвъд реката.
— Прави, каквото е нужно. Започваш веднага. Няма да отчитаме времето. Нито ще ги оставим да си възвърнат равновесието. Върви.