— Уреди го. А другите врагове? Джах най бие на очи, защото е най-близо. Но на север ще има и още.
— Ще го уредим — обеща Нараян. — Когато разполагаме с хора и време. Имаме твърде много работа и прекалено малко работна ръка.
Така беше. Но откриващата се пред мен перспектива ми се струваше благоприятна. Никой друг не вършеше толкова много работа и не я пришпорваше така здраво.
— Можем ли да се сближим още повече с Радишата и нейния домашен любимец магьосника? Пушека? Лебеда и Бесния Корди предани съюзници на Радишата ли са?
— Предани ли? — рече Кинжала. — Не, но все пак са дали някаква дума, и няма да се отметнат от нея, освен ако Жената не се обърне първа срещу тях.
Това трябваше да се обмисли. Вероятно можеха да бъдат подведени, макар че би могло да сработи срещу мен, ако разберат.
Когато им предложиха място в моя лагер и защита от преследване, двеста от войниците на Джахамарадж Джах го предадоха. Още петдесет дезертираха и изчезнаха. Същия ден, когато Шадарите минаха на наша страна, още няколкостотин други бегълци се присъединиха към нас. Останах с впечатлението, че Радишата не остана доволна.
Същия ден почти сто вдовици от култа на Гуни се хвърлиха в огъня. Чух да кълнат името ми на другия бряг на реката.
Отидох там и се опитах да разговарям с няколко жени. Но се оказа невъзможно да общуваме.
На връщане Пушека бе застанал на портата на крепостта. Когато го подминах, той се ухили самодоволно. Чудех се колко ли ще липсва на Радишата.
Случва се понякога да умуваш върху онова „аз“, което е скрито от теб. Поне аз се чудех, докато тримата с Нараян и Синдху се промъквахме към лагера на шадарскаша кавалерия.
Бях трескава и нетърпелива — като пеперуда, привлечена от пламъка. Повтарях си, че го правя по необходимост, а не защото го искам. За мен не беше удоволствие. Злобата на Джах му го навлече.
Приятелите на Нараян потвърдиха, че жрецът крои планове да ни докопа с Радишата и да направи така, че сякаш аз съм я ликвидирала. Как е смятал да се добере до мен, не зная. Вероятно според неговия план аз щях да убия Радишата, като така пречупя гръбнака на брат й, а после като добро момиче да извърша сути. С малко чужда помощ.
Затова се налагаше да действам първа — по-рано, отколкото исках.
Нараян размени шепнешком парола с дружелюбната стража, която се направи на сляпа, когато се прокрадвахме покрай нея. Лагерът вътре беше същинска кочина. Обикновено Шадарите много държат на чистотата. Тук цареше разложение.
Прокрадвахме се като сенки. Гордеех се със себе си. Движех се безшумно като другите двама. Те се изненадаха, че една жена е способна на това. Приближихме се до шатрата на Джах.
Тя бе огромна и добре охранявана. Човекът си знаеше, че не го обичат особено. От четирите й страни горяха огньове, обградени от стража.
Нараян изруга и занарежда нещо. Синдху изсумтя. Нараян прошепна:
— Няма как да се приближим повече. Тези стражи са от доверените му хора и ще се усетят кои сме.
Кимнах и ги дръпнах назад:
— Чакайте да помисля.
Докато умувах, те си шепнеха помежду си. Не очакваха нищо от мен.
Има една малка магийка, която може да се прилага за кратко за заслепяване на неподозиращия. Щеше да е идеално, ако успеех да я приложа. Доста добре си я спомнях. Детска работа, по-лесно и от мигането. Не бях я правила от векове. Нямаше как да се познае дали сработва, освен ако не оплесках работата толкова зле, че стражата да ме усети и да вдигне тревога.
Нямах какво да губя освен живота си.
Започнах заклинанията, все едно това бе най-опасното призоваване на демони, което някога съм правила. Повторих ги три пъти, за да съм сигурна, че има шанс да се получи, но когато приключих, не знаех дали съм успяла или не. Стражите си бяха съвсем същите.
Синдху и Нараян все така си шептяха, долепили глави.
— Хайде — подканих ги и се върнах там, където започваше осветеното пространство. Не се виждаше никой освен онзи страж.
Време бе да рискувам или да побягна страхливо.
Тръгнах право към стража.
Нараян и Синдху заругаха в един глас и завикаха подире ми да се връщам. Махнах им да млъкнат. Стражът не ме забеляза.
Не ме виждаше!
Сърцето ми подскочи, също както когато призовах конете. Махнах на Нараян и Синдху и им посочих, че не трябва да излизат от прякото зрително поле на стража. По-нататък той можеше да се досети, че е мярнал някого, а и при всички случаи щяха да го разпитат.