Радишата изпрати да ме повикат на третата сутрин след смъртта на Джах. Разпитът беше кратък и нямаше последици освен тази, че си тръгнах убедена, че Пушека е нещо повече от факир. Той бе проникнал през воала на времето достатъчно дълбоко, за да се увери, че аз имам пръст в изчезването на Джах. Изглеждаше по-скапан отвсякога, а Радишата — потресена.
Усещаше се как властта й се изплъзва.
Същата нощ тя, Пушека и още неколцина се промъкнаха през Главната река и поеха на север. Остави Лебеда и Бесния Корди да се преструват, че се е затворила в крепостта. Нямаше смисъл да мами. Нараян ми съобщи какво става още преди Радишата да прекоси брода.
Денят си струваше да се отбележи също и заради това, че при нас постъпиха първите мъже, които не бяха ветерани. Само трима, двама от тях — близки на приятели на Нараян. Но пристигането им бе знак, че вестта се разпространява и има талианци, склонни да подкрепят каузата.
Ученията и подготовката продължаваха с възможно най-интензивно темпо — бях решена докрай да освободя всеки войник от каква да е вярност освен тази към другарите си и командира.
Бившите роби бяха най-многобройни и най-добри ученици сред доброволците. Друго не им оставаше — Господарите на сенките бяха унищожили техния свят. Хрумна ми, че може би е добра идея да изпратим верни хора да обикалят земите надолу по Голямата река и да издирват още мъже, които нямат силна връзка с Талиос.
Нараян и Синдху ми съобщиха, че Радишата се е измъкнала. Изслушах ги и им казах:
— Седнете. Времето дойде.
Разбраха. Не изглеждаха толкова стреснати, колкото очаквах. Бяха го обсъждали, явно договаряйки се да се разкрият.
— Кои сте вие и с какво се занимавате?
Нараян пое дълбоко дъх. Не ме поглеждаше в очите.
— Господарке, ние сме Измамници. Кланяме се на богинята Кина, която има много имена и превъплъщения, ала нейната единствена истина е смъртта. — Той се впусна в пространни обяснения за богинята и за това какви са нейните връзки с боговете на Талиос и ближните й. Беше си невероятен миш-маш, подобен на онзи, свързан с произхода и атрибутите на повечето богове на мрака. Нараян просто не се бе замислял особено върху доктрината. От обяснението му не научих много, освен това, че двамата със Синдху са предани на своята богиня.
Наложи се да ги попритисна, но признаха, че почитат Кина в частност с извършване на убийства.
Синдху призна:
— Нараян, джамадар на бандата Чанглор, е прочут сред нас, Господарке. — Очевидно наруши мълчанието, защото не се считаше за възпитано мъж да се хвали със собствените си постижения. — Той е дарил рая на повече от сто грешни души.
— Сто петдесет и три — уточни Нараян. Очевидно това не се смяташе за самохвалство.
— Рай ли? Бихте ли ми обяснили?
— Тези, чийто живот е отнет в чест на богинята, се освобождават от Колелото на живота и мигом се възнасят в рая.
Колелото на живота бе идея от култа на Гуни. Въртиш се и се въртиш, прераждане след прераждане, докато стореното от теб добро не натежи чувствително над злото. Тогава ти е позволено да избягаш, но не в рая. Гуни не вярваха в рая. Слезлите от Колелото се сливаха в едно със съзидателната сила, сътворила Властелините на Светлината — боговете, нейни застъпници в безкрайната борба със Сянката, която щеше да бъде победена едва след като в съзидателната сила се влеят толкова много добри души, че тя да изпълни вселената. Сянката, разбира се, се противопоставяше, като подмамваше хората към злото.
Раят е идея на Ведна — нещо, първоначално измислено от голобради юноши и старци мръсници. Пълен е с всичките утехи, за които би ламтял мъж, идващ от един жесток свят. В частност, направо бъка от сладострастни девственици и от двата пола, та възвисеният да си има занимавка, с която да изпълва вечността.
Раят на Ведна не пропуска жени през портите си. Поддръжниците й твърдят, че жените нямали душа. Боговете ги били създали да раждат деца, да утоляват мъжката похот и с непосилен труд да се вкарват рано-рано в гроба.
Доктрината на Ведна е най-отявлено антиженската сред култовете на Талиос, но е и най-гъвкавата. Имат си жени светици и героини. Последователите на Ведна сред моите войници свикваха по-лесно с моето командуване от Шадар и Гуни. Само че ми приписаха ролята на техните светици-воини Есмала (три с едно и също име и от един и същи род, разпределени в рамките на един век отпреди около осемстотин години) — и после си гледаха работата.