Вече проумявах кастовата им система. Тя се основаваше върху броя на успешните убийства.
Нараян най-вероятно беше таен богаташ. Последователите на Кина не пропускат да оберат жертвите си.
Сред тях равенството бе по-застъпено, отколкото в другите култове. Според Синдху Нараян, произхождащ от ниска каста и носещ проклятието на шадарското си име, бе станал джамадар на своята банда, защото бе брилянтен тактик и любимец на Кина — което според мен означаваше, че е късметлия. Той бе прочут сред Удушвачите. Жива легенда.
— Нараян няма нужда от оръженосци — рече Синдху. — Само най-добрите „черни кърпи“ действат толкова бързо и сръчно, че да не прибягват до помощник.
Жива легенда и мой лейтенант. Интересно.
— Оръженосци ли? — В устата му думата не прозвуча просто като наименование на професия.
— Бандата се състои от много специалисти, Господарке. Новоприсъединилите се започват като гробокопачи и костотрошачи. Мнозина никога не надхвърлят това ниво, защото не успяват да овладеят румела. Мъжете с жълт румел са с най-нисък ранг сред Удушвачите. Чираци. Рядко имат възможност да убиват и в повечето случаи са прикрепени като оръженосци към мъжете с червени румели, или са разузнавачи и търсачи на жертви. Мъжете с червени румели душат най-много. Малцина се сдобиват с черен румел. Те почти винаги стават джамадари или жреци. Жреците изпълняват обредите и разгадават поличбите, общуват с Кина и водят хрониките и сметките на отряда. При нужда се проявяват и като съдии.
— Никога не съм бил — обясни Нараян. — Жрецът трябва да е образован.
Не е бил жрец, обаче роб. И е успял да опази румела си по време на своя плен. Зачудих се дали се е съпротивлявал, дали тихомълком не е сеел смърт.
— Понякога. Когато моментът беше сгоден — призна той. — Но Кина ни учи да не погубваме хора безразборно, нито от гняв — само в нейна прослава. Не убиваме по политически причини, освен когато става дума за безопасността на братството.
Интересно.
— Колко последователи предполагаш, че има Кина?
— Няма начин да се определи, Господарке. — Нараян едва ли не си отдъхна при този въпрос. — Ние сме извън закона. В мига, в който положим клетвата си пред Кина, ние подписваме смъртната си присъда. Един джамадар знае колко души има в бандата му и общува с неколцина други джамадари, но няма представа колко групи съществуват и колко силни са те. Имаме си начини да се разпознаваме, да общуваме, но рядко дръзваме да се събираме мнозина на едно място. Рисковете са твърде големи.
— Празникът на светлините е най-големият ни събор — додаде Синдху. — Тогава всяка банда изпраща хора да участват в обредите в Пещерата на гибелта.
Нараян му махна да замълчи.
— Велик и свещен ден — ала не се различава особено от шадарския празник със същото име. Идват мнозина от капитаните на бандите, но довеждат със себе си малцина от следовниците си. Жреците също присъстват, разбира се. Вземат се решения, отсъждат се дела, но според мен присъстват по-малко от един на двайсет вярващи. Предполагам, че днес наброяваме между хиляда и две хиляди, и повече от половината живеят на талианска територия.
Значи, никак не са много. И сред тях истинските майстори-убийци са малцинство. Но… каква сила, която мога да отприщя в мрака, ако успея да ги направя свое оръдие!
— А сега — същественият въпрос, Нараян. Сърцевината на всичко. Къде е моето място във всичко това? Защо избрахте мен? И с каква цел?
XX
Шум и грак събудиха Знахаря. Той стана и се запъти към портата на храма. Призрачната светлина на зората просмукваше мъгливата гора.
Ловеца на души се бе завърнала. Пяна излизаше от устата на черните жребци след дългото и тежко препускане. Гарваните, обсадили магьосницата, шумно грачеха. Тя ругаеше и се мъчеше да ги отблъсне. Кимна му.
— Къде беше? Тук се случиха разни неща.
— Разбрах. Ходих да прибера доспехите ти. — Тя посочи коня, който беше яздила.
— Ходила си чак до Деджагор? Заради това? Защо?
— Ще ни потрябват. Разкажи ми какво се случи.
— Как са те? Моите войници.
— Държат се. По-добре, отколкото очаквах. Доста може да издържат. Тъкача на сенки не е на висотата си. — Гласът, който бе избрала, стържеше от раздразнение. Но когато заговори отново, имитираше умилкващо се дете. — Кажи ми. Ако трябва да изслушам тях, това би отнело цяла вечност. Всичките се опитват да ми разказват наведнъж.