— Какво искаш, Кинжал? Защо правиш това?
Той сви рамене — жест, твърде нехарактерен за него.
— Има много злини по света. Избрал съм една, срещу която да поведа поход.
— Защо мразиш толкова свещениците?
Този път не повдигна рамене, но и не ми отговори прямо:
— Ако всеки човек избере по една злина и я напада безмилостно, докога ще издържи злото?
Въпросът никак не беше лесен. И никога не е бил. В името на справедливостта се вършат повече злини от всичко на света. Малцина злодеи се смятат за злодеи. Но му оставих тази илюзия. Ако изобщо съществуваха, в което се съмнявах. Имаше ги не повече от острието на меч.
Отначало ми се струваше, че и той се вълнува, когато ме погледне — както очевидно Лебеда. Но Кинжала дори не намекваше, че ме смята за нещо по-различно от боен другар.
Объркваше ме.
— Ще поговорите ли с Уилоу и Корди? Или аз да го сторя? — попита той.
— Ти как смяташ?
— Зависи. За какво искаш да говорим? Как? Поразкършите ли снага, Лебеда би ви последвал навсякъде.
— Не ме интересува.
— Тогава аз ще поговоря с тях. А вие вървете да си вършите работата.
Призори на другата сутрин вече бях потеглила на път — на север, с два некадърни и непълни батальона, Нараян, Рам и всички трофеи, пленени от конниците на Господарите на сенките.
XXIV
Радишата нетърпеливо чакаше, а Пушека се суетеше наоколо и проверяваше дали заклинанията му срещу подслушване действат. Прабиндрах Драх седеше отпуснат в креслото с вял, безразличен вид. Но когато магьосникът даде да се разбере, че е доволен от приложените от него предпазни мерки, Прабиндрахът се обади:
— Пак ли лоши новини, сестричке?
— Лоши ли? Не знам. Не са приятни. Деджагор претърпя провал, макар спецовете да твърдят, че Господарите на сенките били така лошо засегнати, че тази година няма да ни безпокоят повече. Но жената, към която изпитваш похотливи щения, е оцеляла.
Прабиндрахът се ухили.
— Това добрата новина ли е, или лошата?
— Зависи от тълкуванието. Но поне този път мисля, че Пушека може и да е прав.
— Ами?
— Тя настоява, че поражението нито е унищожило Черния отряд, нито е прекъснало договора ни и поиска от мен още войници, оборудване и материал.
— Сериозно ли?
— Убийствено сериозно. Тя ми припомни историята на Отряда и какво се случва с тези, които се отметнат от договорите.
Прабиндрахът се изкиска.
— Ама че дръзко момиче! Сама ли действа?
Пушека изписука нещо.
— Вече е събрала двехилядна войска — съобщи Радишата. — Обучава ги. Тя е опасна, миличък. По-добре ще е да я приемаш насериозно.
Пушека пак изписука — очевидно не успяваше да произнесе онова, което искаше да каже.
— Да. Тя уби Джахамарадж Джах. Той се опита да я заплашва и бум! Тя направи така, че той изчезна.
Принцът вдъхна дълбоко, наду бузи и издиша.
— Не мога да я упрекна за проявения вкус, но това не е начинът да се сприятелиш със свещениците.
Пушека пак издърдори нещо.
— Тя няма такива намерения — обясни Радишата. — Успя да привлече Кинжала на своя страна. Сега той е нейният заместник. Знаеш го какъв е. По дяволите, Пушек! Недей всичко наведнъж!
— Лебеда и Корди?
— Според мен удържаха, но Лебеда също е хлътнал по нея. Наистина не разбирам какво толкова намираш в нея.
Прабиндрахът се изкиска.
— Тя е екзотична и прекрасна. Къде са те сега?
— Оставих ги да командват крепостта. Ужким. Няма смисъл. Тя се смята за Капитан и е свободна да прави каквото си иска. Докато тези двамата са там, ще мога да следя какво става. Те ще ни предават сведения постоянно. Добре де, Пушек, добре!
— Какво се пени тоя?
— Мисли, че тя се е съюзила с Удушвачите.
— Удушвачите ли?
— Култът на Кина. Пушека май от самото начало все уцелва.
— О…
— Първия път, когато ме посети, тя доведе двама от тях със себе си. Или поне приличаха на Удушвачи.
Пушека най-сетне успя да се изкаже ясно:
— Тя самата носеше кърпа за удушване. Убеден съм, че тя лично е убила Джах. И че се е отървала от трупа по обичая на Измамниците.
— Чакай да помисля. — Принцът допря пръсти до устните си. След дълго мълчание попита: — Те от мъжете, постъпили в нейната войска ли са? Или се е съюзила с целия култ?