Пушека задърдори. Радишата му възрази:
— Не знам. Кой знае как е организиран този култ?
— Не е монолитен.
Пушека обясни:
— Тя носеше румел! По време на битката с кавалерията на Сенчестите господари се бе предрешила като Кина!
Наложи се Радишата да обясни това.
Принцът заключи:
— Значи, доколкото разбирам, допускаме най-лошото, без значение колко е невероятно?
— Дори и да се е свързала само с неколцина Удушвачи, миличък, тя се е съюзила с нечиста сила. Те не се боят от смъртта. Кажеш ли им да убиват, ще убиват, без изобщо да се замислят какво им струва. И няма как да разберем кой би могъл да е от тях.
— Годината на черепите — изписука Пушека. — Тя иде!
— Хайде да не се увличаме. Ти си говорила с нея, сестрице. Какво иска тя?
— Да продължи войната. Да изпълни задължението, поето от Черния отряд, а после ние на свой ред да й се издължим според договора.
— Значи не сме в непосредствена опасност. Защо не я оставим да си троши главата?
— Убийте я сега — обади се Пушека. — Преди да стане още по-силна. Унищожете я! Или тя ще погуби Талиос.
— Той като че взема всичко твърде навътре. Не мислиш ли, сестричке?
— Вече не съм толкова убедена…
— Но…
— Ти не си разговарял с нея — с цялата й увереност, тя е могъща като приливна вълна! Станала е твърде застрашителна, по дяволите.
— А Господарите на сенките? С тях кой ще се оправи?
— Имаме една година на разположение.
— Мислиш ли, че можем да сформираме войска?
— Не знам. Мисля, че допуснахме смъртоносна грешка, като се отнесохме така към Черния отряд. Тихо, Пушек. Изтъкахме паяжини от измама. И ще ни се върне за това, защото сме затънали твърде дълбоко и няма връщане назад. Лебеда, Кинжала и Бесния Корди са убедени, че сме вероломни в обещанията си. Сигурна съм, че Кинжала го е споделил с тази жена.
— Значи ще пристъпваме внимателно — заключи Прабиндрахът. — Но засега все още не виждам заплаха. Ако тя иска да се докопа до Господарите на сенките, то нека ги преследва, казвам.
Пушека получи нервен пристъп. Крещеше, кълнеше, сипеше мрачни пророчества. Във всяко от изреченията му се споменаваше за Годината на черепите.
Разиграваното от него театро беше толкова малодушно, че подтикна Радишата да възприеме позицията на брат си.
Братът и сестрата го оставиха да се пени. Докато вървяха към покоите си, Прабиндрахът попита:
— Какво го прихвана този? Съвсем си изпусна нервите!
— И без това са му слаби.
— Да, но от мишка се превърна в медуза! Първо го беше страх да не би Господарите на сенките да го открият. Сега пък Удушвачите!
— И мен ме е страх от тях.
Принцът изсумтя.
— Притежаваме повече власт, отколкото подозираш, сестричке. Имаме влияние да манипулираме жреците на три култа.
Радишата се усмихна презрително. Знаеше какво им струва това. Джахамарадж Джах също го беше разбрал.
XXV
Осем мъже седяха край огъня в стаята без покрив. Тя се намираше на горния етаж на четириетажна постройка в най-гадния коптор на Талиос. Ако видеше каква са я свършили, хазяинът щеше да получи удар.
Там бяха само от няколко дни — сбръчкани кафяви човечета. Съвсем не приличаха на тукашните жители. Но Талиос се намираше на голяма река и през града непрекъснато преминаваха чужденци. Необичайно изглеждащите хора рядко привличаха погледите.
Бяха отворили стаята към стихиите и сега някои от тях съжаляваха за това.
Откъм долното течение на реката дойде летен дъжд — не беше силен, но облаците се задържаха над града и ръмеше постоянно. Жителите на Талиос бяха доволни — дъждът прочистваше въздуха и отмиваше боклука от улиците. Утре обаче щеше да е много влажно и всички щяха да се оплакват.
Седмина от осемте кафяви човечета само се взираха в пламъците. Осмият от време на време подклаждаше огъня или хвърляше в него щипка нещо, от което се разхвърчаха искри и стаята се изпълваше с благоуханен дим. Бяха търпеливи. Всяка нощ по два часа се занимаваха с това.
Изведнъж над стените заприиждаха сенки и затанцуваха зад гърбовете на човечетата, а после и сред тях. Те не помръдваха, с нищо не издаваха, че усещат новото присъствие. Онзи отново хвърли стиска благовония в огъня и отпусна ръце в скута си. Сенките се скупчиха около него и зашепнаха. Той отговори: