Мъжът пусна тънка усмивка.
— Ще спестим време, ако не се преструваме. Знаеш, че Кина се пробужда — а става ли това, тръгват вълни и будят други създания, които е най-добре да бъдат оставени на мира. Първият шепот на Кина се носи над света. Скоро жената, която е нейно превъплъщение, ще осъзнае коя е всъщност.
— За простак ли ме мислиш? — тросна се Пушека. — Мислите си, че можете така лесно да ме вкарате в измяна? Вярвате ли, че като използвате страховете ми, ще ме покварите?
— Не, не става дума за поквара. В сравнение с теб този, който ме изпраща, е онова, което си ти за една мишка. И той се бои. Той разхвърля костите на времето и видя какво би могло да се случи. Тази жена е в състояние да предизвика идването на истинската Година на черепите. Изпълнена с диханието на Кина, тя отново може да стане такава, каквато е била преди. Пред този ужас всичко бледнее. Сблъсъкът на войски се превръща в детско боричкане. Но онзи, който ме изпраща, не притежава силата да достигне там, където се таи опасността. Тя се е обкръжила с Децата на Кина и нейното могъщество нараства с всеки изминал час. А този, който ме изпраща, трябва да остане там, където е, и да удържа напора на мрака върху Капана за сенки. Не му остава нищо друго, освен да прати зов за помощ и да предложи своята дружба, която ти, ако желаеш, можеш да подложиш на изпитание и да разчиташ на нея, както ти е угодно.
Интрига. Лицемерна интрига, несъмнено. Но не смееше с лека ръка да я отхвърли. Тук имаше магия. Нямаше време да я прецени. Ако им откажеше направо, можеше и да не се измъкне жив.
— Кой сред Господарите на сенките наричаш свой? — Мислеше, че се е досетил. Мъжът бе споменал Капана за сенки.
Кафявото човече се усмихна.
— Вие го наричате Дълга сянка, но той има и други имена.
Дълга сянка, господар на Капана за сенки. Сенчестият господар, чиито владения бяха най-далеч от Талиос, най-непознатият от четиримата, според мълвата — побъркан. Той не беше замесен в нападенията над Талиос.
Чужденецът продължи:
— Този, който ме изпраща, не участва във вашата война. От самото начало беше против нея и отказа да се включи. Съществуват много по-непосредствени заплахи, много по-смъртоносни грижи, които го тревожат.
— Мъже, много подобни на вас, на няколко пъти нападаха талианците.
— Не отричам. Край реката. В южните талиански територии. Можеш ли да познаеш коя е общата заплаха, магьоснико?
— Жената.
— Жената. Оръдието на Кина. Този, който ме изпраща, разхвърля костите на времето. И в колкото по-влиятелна заплаха се превръща тя, толкова по-голям е натискът върху него от другаде и толкова по-неспособен е той да се бори. Има нужда от съюзници. Отчаян е от страх. Господарят ми ще даде повече, отколкото взема. Плевелът на гибелта се е вкоренил в Талиос и той нищо не може да направи. Плевелът трябва да бъде изтръгнат от талианците.
— Води се война. Не талианците я започнаха.
— Нито пък той. Но войната може да се прекрати. Това е в неговата власт. От тримата, които искаха кръвопролитие, двама са мъртви. Сянка на бурята и Лунна сянка ги няма вече. Тъкача на сенки крее. Той командва обединените им армии, но е ранен. Може да бъде принуден да приеме мир. Или да бъде ликвидиран, ако това е необходимата цена. Мирът може да бъде възстановен. Талиос отново да стане такъв, какъвто бе преди да започне цялата тази лудост. Но Господарят, който ме изпраща, не би влагал в сбъдването на всичко това, ако няма какво да спечели, оставяйки се да отвлекат част от вниманието му.
— От какво?
— От Блестящия камък. Катовар. Ти не си неграмотен селянин, чел си дребните книги. Знаеш, че Кади, божеството от култа на Шадар, е само бледа сянка на Кина, макар и жреците на Кади да го отричат. Знаеш, че Катовар на древния език означава „Тронът на Кади“ и се предполага, че е мястото, където богинята е паднала на земята. Този, който ме изпраща, вярва, че преданието за Катовар е отглас от по-стар разказ за Кина, който е истина.
Пушека успяваше да овладее чувствата и страховете си. Усмихна се насилено.
— Много храна даде на ума ми, той има дълго да я мели. Същински пир.
— Това е само първото ястие. Истина ти казвам — този, който ме изпраща, е отчаян и има нужда от приятел, от влиятелен съюзник тук, който да съсече плевела, преди да е избуял. Той ще направи нужното, за да докаже, че е достоен за доверие. Каза ми да ти предам, че дори ще те отведе при себе си, за да можеш сам да прецениш неговата честност, пожелаеш ли. Ако така ще се чувстваш в безопасност. Ще се съгласи да вземеш всички предпазни мерки, които смяташ за нужни, ако пожелаеш да разговаряш с него очи в очи.