— Има дълго да смилам това — повтори Пушека. Искаше само да се измъкне оттук, преди някой да иззлобее.
— Предполагам. Достатъчно е, за да преобърне света ти с краката нагоре. Има и още. Но отсъствието ти твърде много се проточи и не искаме да се притесняват за теб. Върви. Мисли. Вземи решение.
— Как да се свържа с вас?
Кафявото човече се усмихна.
— Ние ще те намерим. След като си тръгнеш, ще напуснем това място — да не би случайно да те обхване пристъп на късогледо вдъхновение и да решиш да ставаш герой. Когато му дойде времето, прилеп ще те намери. Скрий се някъде, където не могат да те видят, и другите ще дойдат при теб.
— Добре. Прав си, по-добре е да се връщам. — Той се запъти към вратата. Все още не беше сигурен в какво се е забъркал. Но никой не му попречи да си тръгне.
Имаше над какво да размишлява. Разговорът бе плодотворен — ако не за друго, то поне защото доказа, че Господарите на сенките са вкарали нови свои хора в града, след като магьосниците на Черния отряд бяха изтребили предишните.
Кафявото човече, което говореше развален талиански, попита водача си:
— Ще захапе ли стръвта?
Водачът вдигна рамене:
— Действахме на достатъчно широк фронт — все нещо ще го е засегнало. Страховете му. Самомнението. Амбициите му. Даден му е шанс да унищожи онова, от което се страхува и което мрази. Предложи му се възможност да стане велик умиротворител. Сгода да подкрепи собствената си власт с влиятелни приятели. Ако в него има някаква нужда да стане предател, ние сме я засегнали.
Мъжът се усмихна. Спътниците му — също. После и осмината се заловиха да си стягат багажа. Водачът бе сигурен, че съвестта на магьосника ще го пришпори да докладва за тази първа среща.
Надяваше се, че съблазняването на самия магьосник няма да трае дълго. Сенчестият господар бе притиснат от липсата на време, а когато се чувстваше притеснен, той никак не беше приятен.
XXVI
Радишата ни беше изпреварила само с един ден. Макар че за хиляда души би трябвало да е по-трудно да спират и тръгват, отколкото за по-малка група, ние успявахме да наваксаме. Нараян ни бе осигурил най-умелите и най-надъхани войници. Когато Радишата пристигна в града, ние изоставахме само с два часа.
Влязох в Талиос храбро, с трофеите на показ, и се запътих право към казармите, в които бе отседнал Черния отряд, докато обучавахме легионите. Сега там пребиваваха оставените от нас войници — ранените в битката при брода Годжа и постъпилите във войската след заминаването ни. Повечето от тях преспиваха в домовете си и идваха на подготовка през деня, но въпреки това казармите си оставаха претъпкани. Във войската ни бяха постъпили над четири хиляди мъже.
— Стегни ги — наредих на Нараян, щом разбрах какво е положението. — Направи ги наши хора. Изолирай ги, доколкото е възможно, и работи върху тях. — Дръзки думи, но колко ли бяха приложими на практика?
— Вестта, че сме пристигнали, вече е плъзнала — съобщи ми той. — Скоро целият град ще разбере.
— Няма как да го избегнем. Мислех си за това. Помежду си войниците трябва да имат някаква представа какво се е случило почти с всички онези, които не са се завърнали у дома. Много талианци искат да узнаят съдбата на роднините си. Може и да се сприятелим с този-онзи, като им кажем.
— Ще ни пометат. — Той все по-често забравяше да добави почтителното обръщение. Беше започнал да се възприема като съдружник в моето начинание.
— Може би. Но дай да се разбере, че приемаме запитвания. И пусни мълвата, че много талианци са затворени в Деджагор и бих могла да ги освободя с малко помощ.
Нараян ме изгледа странно.
— Няма да стане, Господарке. Тези мъже са мъртви, дори и ако още дишат.
— Ние го знаем, но не и светът. Ако някой пита, за да ги измъкнем оттам, трябва да съберем достатъчно мъже и оръжия, и то бързо. Това ще възпре всеки, на когото му се прииска да ми се меси. Ако някой си отвори устата, все едно казва, че не го е грижа за тези хора. Кинжала разправя, че тук всички смятат техните свещеници за крадци и може много да се разстроят, ако духовниците започнат да си играят с живота на техните синове, братя и съпрузи. Ще се възползваме от религиозните търкания. Ако някой свещеник от култа на Гуни се заяде с мен, се обръщаме към миряните Шадари и Ведна. И не спирай да повтаряш, че аз съм единственият професионален войник тук.