— Прав си.
Рам се върна с половин дузина мъже и карти. Никой сред тях не бе от потеглилите с мен на север. Бяха нервни. Показаха ми три места, които според тях са подходящи за моята цел. Едното отхвърлих веднага — там вече имаше селце. И другите две не ги биваше кой знае колко. Което означаваше, че трябва сама да потърся място.
Нещо, с което да си убивам времето.
На старини ставах заядлива като Знахаря.
Благодарих на всички и ги отпратих. Няколко минути почивка щяха да ми дойдат добре. Както каза Нараян, обсадата щеше да започне скоро. Можеше да имаме проблеми с хората, които нямаха търпение да видят близките си.
Замъкнах вещите си в стаята, която обитавах преди похода — малко помещение, което отказвах да споделям с някого, и се пльоснах върху леглото. Докато ме нямаше, и то не се бе променило — все така твърдо като скала под чаршафа.
Само да си почина няколко минутки.
Часовете се нижеха. Сънувах. Когато Нараян ме събуди, се почувствах объркана. Дойде тъкмо когато се намирах в пещерите на древните обитатели. Гласът, който ме зовеше, бе по-силен, по-настоятелен, по-тревожен.
Стегнах се.
— Какво има?
— Тълпите от роднини. Отначало настоях да влизат през портата един по един, но започнаха да се блъскат. Събрали са се сигурно към четири хиляди души и непрекъснато прииждат и още.
— Тъмно е. Защо ме остави да спя?
— Имахте нужда. А и вали. Може да е за добро.
— Дъждът ще задържи част от хората вкъщи. — Но това щеше да ни струва време, както и да действахме. — Има един голям площад, където излязохме на парад, преди да поемем на юг. Не му помня името — изнамери го и кажи на тези хора да се съберат там. На мъжете предай да се приготвят за кратка маршировка в дъжда. А на Рам нареди да ми приготви доспехите, но да не пипа шлема.
На площада се бяха събрали пет хиляди души. Успях да ги усмиря и да ги накарам да млъкнат. Излязох насреща им, яхнала жребеца си, и оглеждах морето от лампи, фенери и факли, докато войниците се строяваха зад мен.
Заговорих:
— Имате право да знаете станалото с близките ви. Но на мен и войниците тепърва ни предстои още много работа. Ако ни съдействате, ще се справим бързо с нея. Но не спазвате ли реда, никога няма да я свършим. — Моят талиански се бе подобрил неимоверно. На никого не му беше трудно да ме разбира.
— Когато ви посоча, назовете името на мъжа, чиято съдба искате да узнаете, високо и ясно. Ако някой от войниците го е познавал, той ще се обади. Идете при този войн. Разговаряйте бързо и тихо. Ако новините са лоши, сдържайте се. Има и други, които чакат, за да узнаят за своите.
Съмнявах се дали дълго време ще върви гладко, но това бе само жест, за да ме споменават с добро извън коридорите на властта.
Мина добре и изтрая доста по-дълго, отколкото очаквах — но талианците са хора покорни и са свикнали да правят каквото им се каже. Когато най-сетне възникнаха безредици, просто обявих, че ще си тръгнем, ако не ги прекратят.
Разпитваха доста от войниците ми. Накарах Нараян да обикаля из строя. На тези, които познаваше като прилежни, готови да съдействат, работливи и верни, той отпускаше кратки почивки и напомняше на по-малко старателните защо остават на пост. Морковът и тоягата.
Сработи. Дори и новобранците се държаха възпитано. Проточи се цяла нощ, но успяхме да отговорим на половината тълпа. Често напомнях на всички, че легионът на Могаба и незнайно още колко войници са затворени в Деджагор благодарение на дезертьорството на Джахамарадж Джах. Нарочно подбирах така думите, че излизаше, сякаш всеки, чиято съдба бе неизвестна, е сред обсадените.
Повечето вероятно бяха мъртви.
Камшици, моркови и манипулация на чувствата. От толкова отдавна се занимавах с това, че можех да го правя и насън.
Пристигна вестоносец. В казармата дошли свещеници и искали да ме видят.
— Доста се бавиха — измърморих. Дали протакаха, не знаейки какво да предприемат, или защото изчакваха да се подготвят, за да ми се противопоставят? Нямаше значение — щяха да почакат, докато свършим.
Дъждът спря. И без това само ръмеше и досаждаше.
След като опразнихме площада, аз слязох от жребеца си и тръгнах пеш с Нараян. Числеността ни бе намаляла със седемдесет души — толкова беше освободил.
— Забеляза ли прилепите? — попитах.