— Сенчестите господари също разчитат на това.
— Несъмнено.
Пристигна ново ястие, по-тежко. Някаква птица. Изненадах се. Принцът произхождаше от Гуни, а те бяха заклети вегетарианци.
Докато оглеждах обстановката, забелязах две неща, които не ми харесаха. По дърветата бяха накацали десетки гарвани. А онзи жрец, Тал, когото бях унизила по-рано, заедно с няколко свои приятелчета ни следеше.
Прабиндрахът каза:
— Подложен съм на голям натиск заради вас. Отчасти и от съвсем близкото ми обкръжение. Това ме поставя в деликатно положение.
Къде беше сестра му? Тя и Пушека ли го притискаха? Вероятно. Свих рамене и продължих да се храня.
Принцът каза:
— Би ми било от помощ да узная какви са вашите планове.
Обясних му.
— Да предположим, че някои важни хора не ги одобряват или според тях не ви приляга да сте командир?
— Няма значение. Имаме договор, който е в сила и ще бъде изпълнен. А аз не правя разлика между враговете — външни или вътрешни.
Той разбра.
По време на следващото ястие се възцари мълчание. А после той изтърси:
— Вие ли убихте Джахамарадж Джах?
— Да.
— О, богове! Защо?
— Неговото съществуване бе оскърбление за мен.
Той преглътна на сухо.
— Той дезертира край Деджагор. Бягството му ни струва победата в битката. Това бе достатъчно основателна причина. И още, Джах кроеше да убие сестра ви и да хвърли вината върху мен. Той имаше съпруга. Щом шадарските жени са толкова глупави, че се самоубиват заради мъже, кажете й да си пали гата. Всяка съпруга на жрец, която е омъжена за такъв като Джах, най-добре да се захваща да събира дърва. Ще й потрябват.
Той се намръщи.
— Ще започнете гражданска война.
— Не и ако всеки се държи възпитано и си гледа работата.
— Вие не разбирате. Свещениците смятат, че всичко ги засяга.
— За колко души си говорим? За няколко хиляди? Гледали ли сте някога как градинарят подкастря дърво? Клъцва тук клонка, там клонка и растението укрепва. И аз ще кастря, ако се наложи.
— Но… Вие сте сама. Не можете да излезете срещу…
— Мога и ще изляза. Ще изпълня договора. Както и вие.
— Какво?
— Чух, че вие със сестра ви не сте проявили добра воля. Лош ход, приятелю. Никой не може да мами Черния отряд.
Той не отговори.
— Не ме бива по игричките. Не действам предпазливо. Моите решения са прями и окончателни.
— Прямите и окончателни решения предизвикват също прями и окончателни решения. Убиете ли Джах, другите като него ще решат, че единствената им останала възможност е да ви погубят.
— Само ако пренебрегнат възможността да си гледат работата. И къде е рискът за мен? Нямам какво да губя. И без това след като ме използват, ми кроят такава участ. Защо да съдействам за собственото си унищожение?
— Не може просто ей така да убивате хората, които не са съгласни с вас.
— Няма. Само хората, които не ме одобряват и се опитват да ми налагат идеите си. Тук в Талиос, в момента няма законна причина за конфликт.
Принцът като че се изненада.
— Не разбирам.
— Талиос трябва да бъде опазен от Господарите на сенките. Отрядът сключи договор за това. Къде е проблемът? Ние изпълняваме своята част от уговорката, вие ни плащате, както сме се споразумели, ние си тръгваме. Всички трябва да са доволни.
Принцът ме погледна, сякаш се чудеше как може да съм толкова наивна.
— Започвам да си мисля, че няма начин да се разберем. Тази вечеря може би е грешка.
— Не, тя бе плодотворна. И ще продължи да бъде, ако ме изслушате. Не увъртам. Казвам ви всичко, както е, и както ще бъде. Без мен Господарите на сенките ще ви изядат живи. Мислите ли, че ще се трогнат от това кой култ какво е докопал от отпуснатите средства за строежа на безполезна стена? Познавам мисленето на тези хора. Ако стигнат Талиос, ще изтребят всички, които според тях биха могли да им причинят неприятности. Трябва да го разберете. Видяхте ги как постъпиха навсякъде другаде.
— Невъзможно е да се спори с вас.
— Защото знаете, че съм права. Нося списък на всичко, което ми трябва незабавно. Налага се веднага да построя лагер и да подготвя площадка за обучение.