На идване към града наближихме скелета — бяха започнали да строят стената. Нараян отбеляза:
— Господарке, по-малко от месец до Празника на светлините.
Отначало не разбрах, но после си спомних, че празникът е важен свещен ден за неговия култ. Сетих си и как ми намекваше, че е редно да присъствам, ако искам да получа подкрепата на Удушвачите. Трябваше да убедя и другите джамадари, че аз съм Дъщерята на нощта и мога да предизвикам идването на Годината на черепите.
Налагаше се да науча повече за този култ и да открия какво би могъл да крие Нараян.
Нямаше време да свърша всичко наложително.
Снощи получихме първата вест от наблюдателите на Деджагор. Могаба се държеше. Упоритият Могаба. Не очаквах с нетърпение да го видя отново. Щяха да се разхвърчат искри. И той щеше да претендира за капитанския пост — бях сигурна в това, както съм убедена, че слънцето изгрява и залязва.
Стъпка по стъпка. Една по една.
XXXII
Срещата със свещениците не бе минала добре. Радишата беше изпаднала в ярост. Брат й изглеждаше мрачен. Пушека изписука:
— Трябва да се направи нещо с тази жена!
Разговаряха в защитена от подслушвачи стая, но нещо се беше настанило сред джунджуриите на една висока лавица. Хората долу не забелязваха наблюдаващото ги жълто гарваново око.
— Не съм толкова убеден — отвърна Прабиндрах Драх. — Разговаряхме надълго и нашироко и според мен тя беше искрена. Вътрешното чувство ми подсказва, че трябва да я оставим да си троши главата.
— О, богове! — Пушека изруга. — Не!
Радишата не вземаше страна. Засега.
— Тази вечер бяхме на косъм от изхвърляне. Не успяхме да забием клин помежду им. Само това, че можем да я насочим към тях, ни отърва кожите. Няма как да се отървем от нея, Пушек.
Прабиндрахът се обади:
— Хванали сме тигъра за опашката и не можем да го пуснем. Чувствам се, сякаш се намирам в огромна купа, а край нея са се струпали хора, които искат да ме смажат с огромни камъни.
— Тя ще ни погълне! — Пушека се стараеше да говори с разумен тон. Паниката му бе пречила в миналото. Прабиндрах Драх и Радишата трябваше да бъдат убедени с разум. — Тя си има вземане-даване с Удушвачите.
— От които сигурно са останали няколкостотин в целия свят — отбеляза Радишата. — Колко души обитават Сенчестите земи? А сенките колцина са? Тук, в града, има повече свещеници, готови да ти забият нож в гърба, отколкото са всички Удушвачи на света.
— Прочетете пак старите хроники — предложи им Пушека. — Колко души е наброявал Черния отряд първия път, когато е дошъл тук? Но преди да ги прогонят, нашите предшественици насмалко са щели да посрещнат Годината на черепите. Не бива да се забъркваш с тези мрачни сили. Те пробуждат дявола във всеки. Не можеш да поканиш тигъра в дома ти, за да те пази от вълка. Няма обтегнато въже, по което да ходиш. Не бива да се надяваш, че тази тъмна сила ще прогони другите сенки. Това е най-дълбокото, върховното зло, надхвърлящо всички злини. Сетете се за стореното от тази жена снощи.
— Бях съкрушен от щетите — рече Прабиндрахът. — Майстор Гупта и предшествениците му са работили цял век за това.
— Не ти говоря за проклетите растения! — Пушека едва се овладя. — Убит е човек — умъртвен чрез магия. Още седмина са отвлечени и кой знае каква участ ги е сполетяла. Тал и приятелите му са били убити в собствените им храмове. Удушени!
— Просеха си го — обади се Радишата. — Постъпиха глупаво и си платиха. Забелязваш ли, че не са изтребили останалите свещеници от култа към Гуни?
— Кликата на Гапор ли? Сигурно те са насърчили Тал и не са имали нищо против, че е изтеглил късата клечка.
— Сигурно.
— Не разбирате ли какво прави тя? Преди година на жреците не би им хрумнало, че могат да убият някого от тях. А сега го приемат и това не тревожи никого.
— Тал вече го няма. Казвате, че бил глупав и си го е просил, и сте прави. Но той беше сред най-важните хора в Талиос, както и Джахамарадж Джах. И той си го търсеше. Когато тя си избере следващия, вероятно всички отново ще кажат същото — че си го е изпросил. И следващия, и по-следващия, а после ще дойде вашият ред и този на Прабиндрах Драх… А след това и потоп. Професионализмът е хубаво качество за един войник. Тя може да е най-добрият войник, съществувал някога. Вероятно е способна да съсипе Господарите на сенките и насън. Но дори те никога вече да не прекосят Голямата река и никога да не стигнат по-далеч от Деджагор на север, дори и никога вече да не спечелят битка, щом командва тя, Талиос ще загуби също толкова сигурно, колкото и ако изобщо не се съпротивляваме.