Прабиндрах Драх понечи да каже нещо, но Радишата го изпревари:
— Той е прав. Талиос никога вече няма да е същият.
— Така ли?
— Ако оставим тази жена да се разпорежда, тя ще преобрази Талиос в подобие на Сенчестите земи, защото това е цената на победата. Разбирам го, Пушек, макар ти да приказваш само за Удушвачите и Годината на черепите. Наблюдавах тази жена и се съмнявам дали някой освен онзи Знахар някога е имал влияние върху нея. Братко, той е прав. За да ни спаси, тя ще ни превърне в онова, от което се боим.
— Значи, както и да постъпим, сме обречени. Оставим ли я на мира, край с нас. Ако не — Господарите на сенките ще ни изядат.
— Има и друг начин… — обади се Пушека. Но не можеше да им го каже. Когато сподели за разговора си с агентите на Дълга сянка, той не им каза всичко. Вече беше твърде късно. Ако им заговореше за пропуснатите подробности, щеше да загуби доверието им. Можеха дори да решат, че се противопоставя на жената по нареждане на враговете на Талиос.
Сбръчканото човече бе предвидило това. Проклето да е.
— Е? — подкани го Радишата.
— Хрумна ми нещо, но е неприложимо. Чувствата подведоха разума. Забравете. Кина се пробужда. Дъщерята на нощта е сред нас. Трябва да я накараме да замълчи.
— Можем цяла нощ да си говорим за това — възкликна Прабиндрах Драх. — Никой от нас няма да промени мнението си. По-добре да съсредоточим усилията си винаги да сме една крачка напред от жреците, докато не успеем да се договорим.
Пушека поклати глава. Нямаше да се получи. Жената щеше да всява объркване и разцепление сред тях, а после щеше да е твърде късно. Така действаше мракът. Чрез измама. Безкрайна поквара.
Нямаше смисъл да говори повече. Оставаше му само един избор.
Ако го направеше, щяха да го намразят и да го заклеймят като предател. Но друг отговор нямаше.
Трябваше да се моли за смелост и ясна мисъл. Самите Господари на сенките бяха майстори на измамата и ако можеха, щяха да го използват. Но изиграеше ли внимателно играта, той щеше да е от полза на Талиос повече от десет армии.
Опитваше се да приключи разговора.
Когато братът и сестрата се приготвиха да си тръгват, принцът каза:
— Пушек, исках да те питам, защо тя изведнъж започна да дава луди пари за прилепи?
— Какво?
— Шадар Сингх го спомена. Чул го, докато идвал насам. Тя пуснала мълвата, че всички деца могат да спечелят някой и друг грош, ако й занесат мъртви прилепи. Всички бедни семейства в града ще почнат да ги избиват и ще трябва да плати за тях цяло състояние. Защо?
— Нямам представа — излъга Пушека. Сърцето му подскочи и заседна в гърлото. Тя знаеше. Онази работа със съобщенията за непознати… Не беше само пропаганда. Тя знаеше. — Има някои екзотични магии, в които се използват стрити части от прилепи — козина, нокти, черен дроб. Но те са от онези, които могат да направят кравите на съседа ти ялови или кокошките му да спрат да снасят. На нея не й вършат работа.
Но живите прилепи бяха полезни на Сенчестите господари.
Той едва изчака принца и сестра му да завият зад ъгъла в коридора и излезе навън, докато все още имаше прилепи, които да го намерят.
XXXIII
Знахаря седеше на един камък сред гората, облегнат на едно дърво, и плетеше фигурка на животно. Завърши я и я подхвърли върху един пън. Гарваните го наблюдаваха, но той не им обръщаше внимание. Мислеше за Ловеца на души.
Тя не беше особено приятна компания — бе прекарала векове, взряна в себе си. Можеше да бъде дружелюбна и въодушевена за кратко, но не знаеше как да задържи това. Той също не знаеше. Понякога те сякаш се движеха успоредно, но не и заедно. Но тя нямаше да го остави да си отиде само защото не бяха сродни души. Имаше за какво да го използва.
Цял ден тя се рови из храма. Той не знаеше защо, но и не гореше от желание да научи. Беше потиснат. Идваше тук, когато настроението му паднеше съвсем.
Импът Жабешко лице изникна пред него.
— Какво си увесил нос, капитане?
— Защо пък не?
— Затапи ме.
— Какво става в Деджагор?
— И тук ме затапи. Имах си работа.
— Каква?
— Не мога да кажа. — Импът изимитира мрачната му поза. — Миналия път твоите момчета се справяха много добре. Но май се заяждаха и се караха повече отпреди. Дъртият Едноок и другарчето му нещо не се разбират с тоя Могаба — ни най-малко. Приказваха как щели да зачезнат и да го оставят сам да си троши главата.