— Ако го направят, край с него.
— Но той не ги цени достатъчно, то е ясно.
— Тя разправя, че ще ходим там.
— Ами, ще го видиш с очите си.
— Не мисля, че е наумила точно това. Тя ли те привика?
— Дойдох да докладвам. Интересни работи стават. Вземи я поразпитай — може и да ти каже.
— Какво прави тя?
— Подрежда така, че да не личи, че тук е живял някой. Оня Празник наближава и хаховците скоро ще довтасат тук.
Знахаря се съмняваше, че ще получи прям отговор, но все пак попита:
— Как е Господарката?
— Добре е. Държи се, след шест месеца тя ще командва парада. Така е объркала всички важни клечки в Талиос, че си прави каквото си ще.
— Тя е в Талиос? — Не го знаеше. Ловеца не му беше казала. Но той така и не попита.
— От седмици е там. Остави оня тип Кинжала да се разпорежда при Годжа, отиде в града и почна да го превзема.
— Точно така би постъпила. Тя не е от онези, които чакат нещо да се случи.
— На мен ли го разправяш! Опа, чувам, че шефката ме вика. По-добре тръгвай и ти. Стягай багажа.
— Какъв багаж? — Нямах нищо друго, освен дрехите на гърба си, а и те се бяха превърнали в дрипи.
— Каквото там трябва да вземеш. Тя тръгва след час. Той не възрази — би било безсмислено, все едно да спориш с камък. Неговите желания и интереси нямаха никакво значение. Разполагаше с по-малко свобода и от роб.
— Не го вземай навътре, капитане! — подхвърли му импът и изчезна.
Яздиха, докато Знахаря рухна. Починаха си и продължиха. Ловеца на души пренебрегваше такива удобства като пътуване само през светлата част от денонощието. Позволи трета почивка едва след като навлязоха сред хълмовете северозападно от Деджагор. Продумваше рядко — разговаряше само с гарваните си. Поговори и с Жабешко лице малко след като спряха, докато Знахаря спеше.
Тя го събуди по изгрев-слънце.
— Днес се връщаме в света, любов моя. Извинявай, че не бях достатъчно грижовна. — Той не можеше да отгатне нищо по избора й на гласове. Този като че беше нейният собствен, много приличаше на гласа на сестра й и винаги звучеше неутрално. — Много мислих и е редно да те осведомя какво се е случило.
— Би било много любезно.
— Все така си имаш склонност към сарказма.
— Това ме крепи.
— Може би. Ето как стоят нещата. Миналата седмица Тъкача е нападнал Деджагор с войска. Атаката му била отбита. Би успял, ако бе впрегнал всичките си умения — но тогава Дълга сянка щеше да разбере, че той не е толкова немощен, колкото се преструва. Довечера ще опита пак и може и да успее. Твоите хора, Едноокия и Гоблин, са скъсали с командира си. Любимата ми сестрица е завоювала силни позиции в Талиос и околностите му. Разполага с пет-шест хиляди души войници, но никой от тях не струва и пукната пара. Когато се е отправила на север, е оставила в Годжа мъж на име Кинжала. И той среща същите трудности, но няма нейния опит. Някои от неговите войници обаче имат бойна закалка. Решил е да ги остави да се учат по трудния начин — започнал е да окупира околните територии, особено на юг, покрай пътя за Деджагор.
— Сигурно така по-лесно изхранва войската си.
— Да. Вече разполага с над три хиляди души. Разузнавачите му са влизали в схватки с патрулите на Тъкача на сенки. А голямата новина, разбира се, е, че магьосникът Пушека е бил прелъстен от Дълга сянка.
— Какво, какво? Мръсникът му дребен! Никога не съм му имал вяра.
— Дълга сянка разчиташе на неговия идеализъм и на страха му от сестра ми и Черния отряд. Излезе му с уверения, на които той не можа да не повярва и го накара да си мисли, че е възможно да стане герой, като отърве Талиос от предполагаемите му спасители и постигне помирение със Сенчестите земи.
— Глупак! Мислех си, че за да си магьосник, трябва да си умен.
— Умен не означава разумен, Знахарю. А и той не е пълен глупак. Няма доверие на Дълга сянка. Използва всички възможни средства, за да го накара да си спазва обещанията. Истинската му грешка беше, че отиде при Дълга сянка в Капана за сенки.
— Какво?
— Оплаквача и Дълга сянка обединиха дарбите си и сътвориха летящо килимче като онова, което имахме, преди да ги унищожат. Не го бива много, но свърши работа на Оплаквача да откара магьосника в Капана за сенки и да остави шпиони в Талиос. Сега Пушека е там. Жабешко лице го следи. Дълга сянка се опитва да обсеби Пушека. Той ще се върне в Талиос като негов слуга.