Опитвах се да ги обучавам по време на похода.
На Нараян този ход не му хареса. Все ходеше навъсен. Вечерта на третия ден от началото на похода той дойде при мен.
— Господарке?
— Най-сетне си решил да ми го кажеш?
Той прикри изненадата си. Опитваше се да приема всичко в мен — на повърхността. Дали съжаляваше за прибързаното решение, че аз съм месията на Удушвачите? Убедена бях, че иска повече власт. Не желаеше неговата Дъщеря на нощта да е независима от собствените му амбиции и мечти.
— Да, Господарке. Утре е Етсатая, първият ден на Празника. Намираме се на няколко мили от Свещената гора. Много е важно да се представите пред джамадарите.
Изведох го от човешкия поток.
— Не се опитвам да се отклоня. Имах грижи. Първи ден, казваш. Мислех, че се празнува само един свещен ден.
— Той трае три дни, господарке. Вторият ден всъщност е свещения.
— Не мога да си позволя да се забавя три дни, Нараян.
— Знам, Господарке. — Смешно беше колко често споменаваше почтителното обръщение, когато искаше нещо. — Но разполагаме с хора, които могат да продължат да водят тълпата — трябва само да не се отклоняват от пътя. С вашите коне вие бързо ще ги настигнете.
Прикрих чувствата си. Налагаше се да го направя, ала никак не исках. Култът на Нараян все още не ми беше особено полезен.
Но самият Нараян представляваше ценен съюзник. Трябваше да му угодя.
— Добре. Насочи тази сган в правилната посока и я остави да върви по инерция. Искам Рам и багажа ми.
— Да, Господарке.
Напуснахме колоната половин час по-късно.
Когато стигнахме Свещената гора на Удушвачите, вече се бе стъмнило. Не я виждах особено добре, но я чувствах — много рядко бях попадала на място с по-мрачно излъчване. Някои от братството на Нараян вече бяха пристигнали. Присъединихме се към тях. Те ме поглеждаха изкосо — страхуваха се да ме гледат.
Нямаше какво да правя и си легнах рано.
Сънищата бяха по-лоши отвсякога — безмилостни и неспирни. Не можах да избягам от тях чак докато лъчите на изгряващото слънце пронизаха мъглата и тъмните дървета. Десет хиляди гарвани грачеха и кряскаха в небето. Нараян и приятелчетата му решиха, че това е страхотно добра поличба. Гарванът бе любимата птица на Кина, неин вестоносец и шпионин.
Дали имаше някаква връзка с гарваните, които толкова дълго следваха Черния отряд? Според Знахаря те се бяха лепнали за нас още преди да прекосим Морето на страданията. То се намира на седем хиляди мили северно от тази гора.
Още щом се събудих, се почувствах зле. Опитах се да се надигна и повърнах. Мъжете се суетяха наоколо, загрижени, но с нищо не можеха да ми помогнат. Нараян като че се уплаши до смърт. Бе вложил много в мен и щеше да се превърне в нищо, ако ме изгубеше сега.
— Господарке! Господарке! Какво ви има?
— Издрайфах си червата! — озъбих му се. — Донеси ми нещо!
Но никой не бе способен да предприеме каквото и да било.
Най-лошото мина. После само гаденето се усилваше драстично, ако направех някое рязко движение. Пропуснах закуската. След един час успях да стана и да се поразходя без особени притеснения — вървях бавно.
Болестта за мен беше нещо ново. Никога досега не бях боледувала. Не ми хареса.
В горичката се бяха събрали стотина души, може би и повече. Всички искаха да зърнат своя изтормозен месия. Май не се впечатлиха особено. И аз на тяхно място нямаше да се впечатля. Никой не би могъл да изпълни хилядолетни очаквания. А аз бях толкова измъчена, че сигурно бях двойно разочарование за тях.
Нараян доста добре защити каузата си — не ми прерязаха гърлото.
Бяха пъстра смес от всякакви религии и всички касти. Тук се бяха събрали колкото талианци, толкова и чужденци — до един злодеи. Гората лъхаше на мрак и древни кръвопролития.
Никой не изглеждаше в празнично настроение. Като че чакаха нещо да се случи. Дръпнах Нараян настрани и попитах.
— Преди свечеряване тук не става нищо особено — отвърна той. — Повечето ще пристигнат днес. Тези, които вече са тук, ще се погрижат за подготовката. Тази нощ ще се извърши обред, с който празникът ще се открие и ще известим на Кина, че утре е нейният ден. Целта на утрешните обреди е нейното призоваване. Ще й бъдат представени кандидати, които тя ще приеме или ще отхвърли. След обредите започва пирът. По време на празника жреците ще произнесат присъди по подадените искове. Тази година те не са много, но един стар спор между Инелд и Туана очаква разрешението си и ще привлече много внимание.