Намръщих се.
— Бандите понякога влизат в сблъсък. Бандата Инелд изповядва култа на Ведна, Туана — на Шадар. Всяка обвинява другата в ерес и бракониерство. Това е стара вражда, която се усили, откакто Господарите на сенките нападнаха. В някои части от тяхната територия бандите са единственият закон и затова залозите са по-големи.
Това беше дълга история — никак красива и твърде човешка. Тя доказваше, че Измамниците далеч не са само сеещи смърт фанатици. В някои области те управляваха подземния свят. Въпросните банди идваха от гъсто населената Хачпурска държава, където Измамниците имаха относително силни позиции. Истинската причина за враждата им беше борбата на престъпни шайки за територия.
— Както и да е — рече Нараян — Илук от бандата Инелд смая всички с настояването си спорът да бъде разрешен от правосъдието на Кина.
Тонът, с който го каза, предвещаваше зло. Кина сигурно беше последната инстанция в правосъдието.
— Това необичайно ли е?
— Всеки смята, че е блъф. Илук очаква Кауран, джамадарът на бандата Туана, да откаже. Така ще се наложи жреците да отсъдят, а те ще вземат предвид отказа му.
— Ами ако той не склони да се подчини?
— Не можеш да обжалваш присъдата на Кина.
— Така си и мислех.
— По-добре ли си?
— Малко. Все още ми се гади, но го овладях.
— Можете ли да се храните? Трябва.
— Може би малко ориз. Без никакви подправки. — В Талиос много тачеха подправките. Целият град тънеше в ухания на гозби.
Той ме предаде в ръцете на Рам. Рам се въртеше около мен. Успявах някак си да се крепя. Докато похапвах и преглъщах внимателно всяка хапка, Нараян доведе шествие от жреци и джамадари, за да ми ги представи официално. Запомних грижливо имената и лицата. Забелязах, че малцина от джамадарите можеха да се похвалят с черен румел. Отбелязах само четирима. Изтъкнах го на Рам.
— Малцина са удостоени с честта, Господарке. А джамадар Нараян е най-видният сред тях. Той е жива легенда. Никой друг не би посмял да ви доведе тук.
Предупреждаваше ли ме? Може би ще е добре да се вардя. И тук можеше да е намесена политика. Някои от капитаните на бандите биха се възпротивили срещу мен само заради това, че съм свързана с Нараян.
Нараян. Живата легенда.
Как така се пресякоха пътищата ни? Не вярвам нито в предопределението, нито в боговете в общоприетия смисъл, но съществуват сили, които въртят света. Познавам ги добре. Някога и аз бях сред тях.
Несъмнено срещата ни бе уредена от онази, която ми изпращаше сънищата. Тя, или то, се е интересувала от мен далеч преди аз да го осъзная.
Дали тя не е погубила Знахаря? За да ме освободи от неудобното чувствено обвързване?
Вероятно. Може би след съкрушаването на Сенчестите господари трябваше да се насоча към друга мишена.
Гняв се надигна в мен. Овладях го, обуздах го, оставих Рам да приключи с храненето ми и тръгнах да обикалям гората. Стигнах до сърцето й и за пръв път огледах храма.
Беше си почти развалина, така затънал сред лиани, че едва се забелязваше. Никой не възрази срещу присъствието ми отвън, но реших да не насилвам късмета си с изкачване по стълбите му. Вместо това пообиколих наоколо.
Намерих човек, който се съгласи да извика Нараян при мен. Не исках да влизам в светото място непоканена. Той дойде — изглеждаше ядосан.
— Ела да се поразходим. Имам няколко въпроса. Първо, дали ще се разстрои някой, ако вляза вътре?
Той се замисли.
— Според мен не.
— Чува ли се, че не бих могла да съм тази, която ти твърдиш, че съм? Имаш ли врагове, които ти противоречат във всичко?
— Не. Но съмнения съществуват.
— Убедена съм. Изглеждам неподходящо за ролята.
Той вдигна рамене.
Отведох го до желаното от мен място и му предложих:
— Сигурно умееш да се справяш в горски условия, за да оцелееш в летните си скитания, нали?
— Да.
— Огледай се.
Той ме послуша. Върна се смутен.
— Тук някой е държал коне.
— Други дошли ли са с коне?
— Неколцина. Измамници от високи касти, идващи от далечни краища. Вчера и днес.
— Тези не са пресни. Постоянна стража има ли?
— Никой освен нас не дръзва да идва тук.