— Но някой е посмял и като че ли се е задържал доста. Тази тор е твърде много за кратко посещение.
— Трябва да кажа на другите. Това означава, че ако храмът е бил осквернен, следва да се извършат пречистващи ритуали. — Докато се изкачвахме по стъпалата, той додаде: — Това, че забелязахте, е във ваша полза. Никой друг не се усети.
— Когато не очакваш да видиш нещо, ти не го виждаш.
Вътре храмът беше зле осветен. Много добре — изглеждаше ужасно грозно. Архитектите бяха сънували някои от моите сънища и после ги бяха претворили в камък. Нараян събра неколцина джамадари и им съобщи за откритието ми. С фучене, ругаене и мърморене те се пръснаха, за да проверят дали неверниците са осквернили техния храм.
Тръгнах да обикалям.
Откриха къде натрапниците са готвили — мястото бе разчистено, но петната от дим се изтриват трудно. Те предполагаха, че някой дълго време е лагерувал тук.
Нараян се промъкна до мен и ми се усмихна с онази си усмивка.
— Тъкмо сега му е времето да ги впечатлите, господарке.
— Например как?
— Като използвате дарбата си, за да разберете нещо за тези, които са идвали тук.
— Да, бе, нищо работа. С моите умения ще успея да открия нужника и помийната им яма.
Той ме изгледа — чудеше се откъде ли знам, че са имали такава… и тогава се досети. Наоколо липсваха както боклук, така и човешки отпадъци.
— Това би могло да ни каже много.
Единият от джамадарите спомена, че докато оглеждали, открили много доказателства за продължително пребиваване тук.
— Мъж и жена. Жената е спяла край огъня. Мъжът — близо до олтара. Като че не са го пипали. Господарке? Ще погледнете ли?
— За мен е чест — не проумях веднага как са разбрали, че до огъня е спяла жена. После един от тях извади няколко дълги черни косъма.
— По това можете ли да познаете нещо, Господарке?
— Да. Косата й не е била естествено къдрава — ако е била „тя“. — Някои мъже Гуни оставяха косите си да израснат. Шадар и Ведна повечето бяха къдрави. Мъжете от култа Ведна носеха косите си къси. Но по тези краища косите на всички бяха черни или тъмнокестеняви, когато са измити.
Аебеда беше истинска забележителност с неговите златни къдри.
Ехидният ми тон не убягна на моите спътници.
— Не очаквайте от мен да виждам миналото и бъдещето. Все още не. Кина идва при мен само насън.
Това стресна дори Нараян.
— Да видим и другото убежище.
Показаха ми мястото, където е спал мъжът. Отново бяха определили пола по дължината на косата. Намерили косъм, малко по-къс от педя, тънък, кестеняв.
— Прибери тези косми, Нараян. Някой ден може да ни са от полза.
Измамниците се втурнаха да търсят още знаци. Нараян предложи:
— Да намерим онази яма.
Излязохме и започнахме да обикаляме. Аз я открих. Някои от най-мизерните кандидати на култа се заеха да я отворят. Докато чаках, тръгнах да се поразходя.
— Господарке, току-що намерих това. — Един от джамадарите ми подаде малка фигурка на животно, която някой бе изплел от стръкчета трева — занимание за убиване на времето, когато хората нямат какво да правят. Но мъжът изглеждаше разтревожен.
— Някой просто е нямал какво да прави. Не притежава магическа сила. Но ако наоколо има и още, бих желала да ги видя. Те могат да ни кажат нещо за онзи, който ги е изплел.
Измина по-малко от минута и се появи и нова фигурка.
— Висеше от една клонка, Господарке. Предполагам, че сигурно е маймуна.
Изведнъж ме осени.
— Не пипайте нищо. Искам да ги видя там, където се намират.
През следващите няколко часа намерихме десетки фигурки — някои изплетени от трева, други — от ликото на кора. Някой е разполагал с много време и е нямало с какво да го запълни. Някога познавах мъж, който правеше фигурки от хартия така, без изобщо да се усети.
Повечето бяха на животни — маймунки, увиснали на клони, четирикраки зверове, които можеха да са какво ли не. Но няколко от четирикраките носеха на гърбовете си ездачи, които пък неизменно имаха мечове и копия от клонки.
Сигурно съм издала някакъв звук, защото Нараян откликна:
— Господарке?
— Тези фигурки имаш скрито значение — прошепнах. — Но проклета да съм, ако разбирам какво.
Цяла тайфа фигурки там, където някой бе седял на един камък, облегнат на дърво и ги е плел, може би изпаднал в унес. Полянката беше малка, към десет стъпки широка. По средата имаше пън.