Разбрах, че съм по следите на нещо още в мига, в който пристигнах. Но какво? Каквото и да беше, то се криеше нейде в подсъзнанието ми. Казах на Нараян:
— Ако можем да разберем нещо, то ще бъде тук. — И го подканих шепнешком: — Прати всички да се посветят на обичайните си занимания.
Седнах на камъка, наскубах малко трева и започнах да плета фигурка. Някои от мъжете си отидоха. Оставих ума си да се зарее из сумрака. Чудо на чудесата, сънищата не се намесиха.
Минутите минаваха. Все повече и повече гарвани кацаха между дърветата. Интересът ми вероятно бе твърде очевиден.
Дали ме следяха ще намеря ли нещо? Например за отседналите тук? О! Птиците имаха повече общо с тях, отколкото с Измамниците. Те не представляваха поличба в смисъла, в който се надяваха Удушвачите. Те бяха вестоносци и шпиони.
Гарвани. Навсякъде и винаги гарвани, които рядко се държаха, както подобава на тези птици. Оръдия. Техният внезапен интерес предполагаше, че се боят да не науча нещо, което не бива да знам. Което означаваше, че има нещо.
Умът ми подскачаше от камък на камък през потока на невежеството. И да откриех нещо, не биваше да проличи.
Прозрение.
Полянката ми изглеждаше позната, защото ми напомняше едно от местата, където бях живяла. Ако пънът представляваше Кулата от времето, когато управлявах своята империя, то разпръснатите камъни можеха да са злите земи, които създадох, та да може да се стига до Кулата само по една тясна, смъртоносно опасна пътека.
Започнаха да се очертават схеми — почти незабележими, сякаш подреждани от някой, който знае, че го наблюдават. Някой, обкръжен от гарвани? Отпуснех ли юздите на въображението си, онези разпръснати камъни, отломки и плетени фигурки доста добре изобразяваха околностите на Кулата. Всъщност, две пръчици, няколко пръснати камъчета, форт от ботуш и малко пръст, струпани на купчинка, изобразяваха ситуация, която бе съществувала само веднъж в историята на Кулата.
Беше мъчно да се преструвам на спокойна и равнодушна.
Ако камъните, клонките и останалото имаха значение, това трябваше да важи и за фигурките от кожа и кора. Изправих се, за да огледам по-добре.
Едно нещо веднага ми се наби на очи.
В подножието на пъна имаше едно листо, върху което седеше малка фигурка. Тя беше много грижливо изпипана. Повече от достатъчно, за да стане посланието ясно.
За Оплаквача, тогавашният ми майстор на летящото килимче, се предполагаше, че е убит, паднал от висините на Кулата. От известно време знаех, че това не е вярно. Посланието трябваше да е, че Оплаквача по някакъв начин е замесен в настоящите събития.
Който и да бе наредил това, ме е познавал и е очаквал да дойда в гората. Това означаваше, че някой явно знае какво правя. Този някой трябва да има достъп до онова, което докладват гарваните, но не е техният господар. Иначе нямаше причина посланието да се предава с такива сложни и уклончиви средства.
Имаше и още.
Много велики магьосници бяха замесени в битката, в която предполагаемо бе загинал Оплаквача. За повечето предполагаха, че са убити. Оттогава бях открила, че неколцина са избягали, след като фалшифицирали смъртта си. Огледах пак фигурките. В някои от тях тези магьосници се разпознаваха. Три бяха смачкани с крак. Онези, за които се знаеше, че са унищожени?
Отделих му цялото нужно време и все пак едва не пропуснах най-важното послание. Почти се беше стъмнило, когато забелязах хитрата малка фигурка, която явно носеше глава под мишницата си. Доста време ми трябваше да се досетя за значението й.
Бях казала на Нараян, че не виждаме онова, което не очакваме да видим.
Много неща застанаха на местата си, след като осъзнах, че невъзможното изобщо не е невъзможно. Сестра ми беше жива. Видях всичко онова, което се случваше, в съвсем нова светлина. И се уплаших.
И заради страха си не успях да разчета най-важното от всички послания.
XXXVIII
Нараян не беше в добро настроение.
— Целият храм трябва да се пречисти. Всичко е омърсено. Поне не са извършили умишлено светотатство, няма оскверняване. Идолът и реликвите са недокоснати.
Нямах представа за какво говори. Всички мъже бяха намусени. Погледнах Нараян над огъня. Той възприе погледа ми като въпрос.
— Всеки невярващ, който открие свещените реликви или идола, би ги откраднал.