— Може би се боят от проклятието.
Очите му се разшириха, той се огледа и махна да замълча. После прошепна:
— Откъде го знаете?
— Подобни предмети винаги носят проклятие. Това е част от грубия им чар. — Простете ми ехидността, но не се чувствах добре. Не исках да оставам повече в тази гора. Мястото никак не беше приятно. Тук бяха умрели много хора и никой от тях — от старост. Земята бе пропита от кръвта им, осеяна с костите им, просмукана с писъците им. Имаше особена миризма — и в пряк, и в преносен смисъл — която вероятно бе приятна на Кина.
— Колко още остава, Нараян? Опитвам се да ви съдействам, но нямам намерение да вися тук до края на живота си.
— О, Господарке, няма да има празник! Пречистването ще отнеме седмици. Жреците са смутени. Обредите са отменени за Надам. Това обикновено е маловажен празник — тогава бандите се разделят, защото свършва сезонът, и жреците им напомнят да призовават в молитвите си Дъщерята на нощта. Жреците неизменно твърдят, че тя все още не е сред нас, защото не се молим достатъчно усърдно.
Той вечно ли смяташе да ми отпуска сведенията капка по капка? Но предполагам, че никой последовател на която и да било религия би се впуснал в пространни обяснения за празниците, светиите и тям подобни.
— Но защо все още сме тук? Защо не тръгваме на юг?
— Не дойдохме само заради празника.
Така беше. Но как ли да убедя тези мъже, че аз съм техния месия? Нараян не ми даваше никакви указания. Как една актриса да играе, без да й обяснят ролята?
В това беше проблемът. Нараян вярваше, че аз съм Дъщерята на нощта. Щеше му се да съм. Което означаваше, че и да поискам, нямаше да ми даде наставления. Очакваше от мен да знам всичко инстинктивно.
А аз нямах никаква представа за това.
Джамадарите изглеждаха разочаровани, а Нараян — нервен. Не отговарях на очакванията и надеждите им, макар да бях открила, че храмът им е бил осквернен.
Попитах шепнешком:
— Очаква ли се от мен да извърша свещени дела на място, което вече е осквернено?
— Не зная, Господарке. Нищо не ни наставлява. Всичко е в ръцете на Кина. Тя ще изпрати поличба.
Поличби. Чудно. Нямах никакъв шанс да се противопоставя на поличбите, които култът смяташе за показателни. Гарваните си оставаха важни, разбира се. Според тези мъже беше чудесно, че лешоядите нахлуха на талианска територия. Те смятаха, че това предшества Годината на черепите. Но какво още беше важно?
— Кометите за вас от значение ли са? — попитах. — На север миналата година и веднъж по-рано се появиха големи комети. Тук долу виждате ли ги?
— Не. Кометите са лоша поличба.
— За мен бяха.
— Те се наричат Мечът на Шеда, или Езикът на Шеда, Шеда-линка, пролял светлината на Шеда над света.
Шеда бе архаична форма на името на главното божество на Гуни, една от чиито титли бе Властелин на Властелините на Светлината. Подозирах, че Вярванията на култа на Измамниците са издънка на клана на Гуни, отделила се преди няколко хиляди години.
Той продължи:
— Жреците твърдят, че Кина е най-слаба, когато на небето изгрее комета, защото тогава светлината денонощно управлява небесата.
— Но луната…
— Луната е светлината на мрака. Луната принадлежи на Сянката и свети ярко, за да могат създанията на Сенките да ловуват.
Той продължи да дърдори някакви непонятни неща. Тукашната религия си имаше светлина и мрак, ляво и дясно, добро и зло. Но за Кина, въпреки че бе в плен на мрака, се смяташе, че е извън и над тази вечна борба, враг едновременно и на Светлината, и на Сянката и съюзник и на двете при определени обстоятелства. Може би само за да ме объркат, никой като че не знаеше как изглеждат нещата в очите на техните богове. Ведна, Шадар и Гуни взаимно почитаха боговете си. В най-многобройния култ — Гуни, различните божества, независимо дали бяха свързани със Светлината или със Сянката, бяха еднакво прославяни. Всички те имаха свои храмове, култове и жреци. Някои, като например шадарския култ към Кади на Джахамарадж Джах, бяха засегнати от доктрините на Кина.
Докато Нараян с изясненията си все повече мътеше водата, очите му непрекъснато се откланяха, а най-накрая престана да ме поглежда — вперил поглед в огъня, говореше и ставаше все по-мрачен. Добре се прикриваше. Никой друг не забелязваше, но аз имах повече опит с разгадаването на хората. Забелязах, че и някои от джамадарите са напрегнати.