По-късно. Трябваше да поправи щетите. Трябваше да пречупи и проклетия дребен магьосник.
Какво се бе случило при Стормгард?
Очевидният извод се налагаше, че Отнемащата живот бе тя. Доротея Сенджак се намираше в Талиос. В това нямаше никакво съмнение. Но тя не разполагаше със сили да завърши наравно битката с Тъкача на сенки и да осигури поражението на неговите войски.
А кой бе този с нея — копиеносецът? Истинската сила?
Усети страх. Заряза работата си, изкачи се в своята кристална стая и се загледа в равнината от блестящ камък. Силите там се раздвижваха. Дори и той не можеше да забележи всичките. Може би не беше тя. Може би си бе отишла. Укротените сенки отдавна не бяха получавали ни вест, ни кост от нея. Може би, след като си отмъсти, се бе завърнала на север. Тя винаги е искала да управлява империята на сестра си.
Дали в играта не се бе намесил и неизвестен играч? Дали Отнемащия живот и Създателя на вдовици не представляваха нещо повече от фантоми, създадени от Сенджак? Сенките смятаха, че някаква сила я води. А ако предположим, че Отнемащата живот и Създателя на вдовици са истински същества? Ако допуснем, че те са й внушили идеята да създаде техни имитации, за да повярват всички, че те не са истински, че са актьори — докато стане твърде късно?
Мрачни предчувствия. Мрачни въпроси. И никакви отговори.
Слънчевите лъчи танцуваха по колоните в равнината. Оплаквача виеше. Стенанията на магьосника отекваха в крепостта.
Приближаваше.
Да залови Сенджак. Върху нея се крепеше всичко. В главата й бе ключът към властта. Тя знаеше Имената и Истините. Пазеше тайни, от които можеха да се изковат оръжия, способни да удържат и черната вълна, която чакаше да връхлети от равнината.
Но първо магьосникът. Пушека преди всичко. Пушека щеше да му даде Талиос, а може би и Сенджак.
Той се върна в стаята, където дребосъкът се бореше с ужаса и болката.
— Ще дойде краят на тази глупава съпротива. Още сега. Аз изгубих търпение. Сега ще открия от какво се страхуваш и ще те дам на него да те изяде.
XL
Армията на Кинжала се движеше на етапи от по двайсет мили. Той разузнаваше усилено и използваше кавалерията до изтощение. Войниците на Синдху, който бе избързал напред, за да разбере какво се е случило с наблюдаващите Деджагор Измамници, докладва, че не е открил никакъв признак за присъствието им.
Кинжала предаде новината на Корди:
— Какво ще кажеш?
Бесния поклати глава.
— Вероятно са убити или са пленени.
Лебеда и Корди бяха пратили свои собствени разузнавачи още по на юг. Лебеда каза:
— Чуваме, че Сенчестите много зле си изпатили. Нашите проникнали отвъд постовете им и огледали техния лагер. Броят им се е съкратил на едва две трети от необходимото. Половината за нищо не стават. Онзи тип, Могаба, непрекъснато ги атакуваше с набези. Нямат мира.
— Наблюдават ли ни? Знаят ли, че идваме?
— Най-вероятно да — отвърна Бесния Корди. — Тъкача на сенки е магьосник. Не го наричат Господар на сенките ей така, заради нищо. Пък и прилепите. Според Знахаря те командват прилепите. Напоследък гъмжи от тях.
— Значи трябва да сме много внимателни. Колко военни подразделения могат да пратят срещу нас, ако решат да ни посрещнат?
— Я го чуй тоя, Корди — обади Се Лебеда. — Почва да говори като професионалист! „Военни подразделения“. Леле, мале! Тя ще го превърне в истински изпечен воин!
Кинжала се изкикоти.
— Твърде много, ако питаш мен — продължи Лебеда. — Успеят ли да ги вкарат, без Могаба да забележи, сигурно ще могат да пратят насреща ни от осем до десет хиляди ветерани.
— Заедно с Господаря на сенките?
— Съмнявам се, че той ще напусне — отвърна Матер. — Това би било покана за разрухата.
— Значи трябва да напредваме предпазливо, да разузнаваме внимателно, да се опитваме да узнаем за тях толкова, колкото те знаят за нас. Нали?
Корди се изкиска.
— Точно това сигурно го пише в учебниците. Имаме един фактор в наша полза — техните разузнавачи не обикалят през деня. А по това време дните са дълги.