Кинжала изсумтя замислено.
Кинжала спря на трийсет мили северно от Деджагор. Разузнавачите донесоха вестта, че Тъкача на сенки е извел войски сред близките хълмове през нощта, когато защитниците на града не могат да го видят. Мъжете, които останаха, разиграваха подготовката на ново нападение.
— Къде са? — попита Кинжала. Разузнавачите не можеха да му кажат. Някъде край пътя, който се виеше като змия сред възвишенията. Причакваха ги. Само четири хиляди, очевидно, но и това бе достатъчно срещу тази сган.
— Ще ги сбиеш ли? — попита Лебеда. — Или само ще се мотаеш наоколо, та да отървеш Могаба от някои от тях.
— Би било разумно — предположи Корди. — Да държиш част от тях, докато Могаба се бие. Де да можехме да му предадем съобщение…
— Аз опитах — рече Кинжала. — Няма начин. Запечатали са портите на града. Сядат там долу вътре в тая купа…
— Е? — попита Лебеда. — Какво ще правим?
Кинжала събра кавалерийските си офицери и ги изпрати да открият врага. Не се сблъскаха с непосредствена съпротива, той придвижи армията си десет мили южно оттам и построиха лагер. На другата сутрин, щом прилепите изчезнаха, Кинжала формира бойна линия, но не предприе нищо друго. Разузнавачите му прилежно прочесаха хълмовете. Това се повтори и на другия ден, и на следващия. По-късно същия следобед от север дойде конник. Новината, която донесе, накара Кинжала да се усмихне, но той не я съобщи веднага на Лебеда и на Бесния Корди.
На четвъртата сутрин бойната линия бе напреднала. Той бавно навлезе сред хълмовете и се увери, че строят му се крепи стегнат. Не бързаха за никъде. Кавалерията водеше.
Свръзките дойдоха малко преди обяд. Кинжала не ги притискаше — оставяше хората си да влизат в дребни схватки, но не започваше нещо голямо. Кавалерията му нападна врага със снаряди. Сенчестите не проявяваха склонност да ги атакуват.
Слънцето се спускаше на запад. Кинжала остави схватките да се разраснат.
Вражият командир даде заповед за нападение.
На офицерите на Кинжала бе наредено да изиграят бойно отстъпление в мига, когато противникът се включи в играта. Щяха да спрат да отстъпват само ако врагът прекрати атаката. Тогава трябваше отново да започнат да го притискат.
Играта продължи, докато Сенчестите не загубиха всякакво търпение.
XLI
Спрях колоната и събрах Нараян, Рам и мъжете, които минаваха за офицери.
— Това е мястото — на гърба на блатистата низина. Аз ще застана на пътя със знамето, а войниците ще разпределим от двете страни.
Започнах да ги подреждам — буквално се налагаше да покажа на водача на всеки отряд къде искам да застане. Нараян най-сетне схвана.
— Няма да се получи — реши той. Откакто потеглихме от горичката, беше изпаднал в отрицание. Не вярваше, че някога нещо щеше отново да е както трябва.
— Защо не? Съмнявам се да знаят, че ние сме тук. Успях да объркам сенките и прилепите им. — Надявах се.
След като разпределих всички по местата, си облякох доспехите, юрнах Рам и ги заведох двамата с Нараян там, откъдето можехме да виждаме отвъд възвишението.
Съзрях точно каквото очаквах — прашен облак, устремил се към мен.
— Идват. Нараян, върви кажи на войниците, че след по-малко от час ще имат възможност да пият кръвта на Сенчестите.
Нареди им веднага щом войниците на Кинжала навлязат между колоните, да ги запречат.
Прашният облак се приближаваше. Нараян хукна да разпространи изненадата. Забелязах как нервността постепенно обхваща войниците. Особено се интересувах от малките конни отреди по фланговете. Ако последваха едновремешния пример на Джах, очакваше ме ново бедствие.
Войниците на Кинжала почти ме бяха настигнали. Заех позиция и пуснах блуждаещите огънчета да горят по доспехите ми. Рам застана до мен — изглеждаше внушителен в бронята на Създателя на вдовици. Аз я бях изковала за него. Запалих огньове и по него, но нямаше как да накарам два гарвана да кацнат на раменете му — като птиците върху Знахаря, щом се превъплътеше в Създателя на вдовици. Но се съмнявах, че Сенчестите ще забележат.
Войниците на Кинжала прехвърлиха хълма. Настана голяма суматоха — докато осъзнаят, че ние сме на тяхна страна. Уилоу Лебеда галопираше с развени коси и се смееше като малоумен.
— Точно навреме, миличка. Точно навреме.
— Върви и стегни войниците си. Кавалерията — по фланговете. По-живо!