— Но…
— Никога няма да ни изпадне по-добра възможност. Дълга сянка научава какво се случва, веднага щом то се случи. Източниците му продължават да го осведомяват. Ако разбере, че Тъкача на сенки е загазил здравата, той ще предприеме нещо. Сигурно ще прати Оплаквача. По-добре да направим, каквото можем, докато все още можем.
Никак не му се искаше. Проклет да е. Ако той откажеше, и неговите Удушвачи щяха да го последват.
Но си беше пъхнал главата в торбата. Аз бях неговата Дъщеря на нощта и за свое собствено добро той не посмя да спори — само изсумтя приглушено:
— Това не ми харесва. Ако е необходимо, моля ви, не отивайте вие. Рискът е твърде голям.
— Длъжна съм. Аз съм месията, помниш ли? Все още се налага да печеля подкрепа с лични действия.
Не исках да ходя — единственото ми желание бе да легна и да заспя. Но ролята ми изискваше пълно отдаване.
Той избра двайсет и пет мъже, чиито способности познаваше, а останалите отпрати и те поеха заедно с войниците към лагера. Късмет извадиха, копелетата.
— Синдху, вземи четирима души и вървете на разузнаване. Бъдете възможно най-бдителни. Не ликвидирайте никого без проверка, освен ако не се налага. — Нараян избра придружителите, а ние ги последвахме в стегната група със защита по фланговете. Нараян добре познаваше тактиката на действие с малък отряд.
Край нас пърхаха сенки, все така слепи за присъствието ни. Но аз не се осланях на слепотата им. На мястото на Тъкача на сенки бих ги накарала да се преструват.
Все още цареше хаос. Тъкача продължаваше да обстрелва хълмовете. Може би неговите сенки не знаеха къде се намираме, а само че не всички сме потеглили.
Синдху се завърна.
— Напред е мокро.
Изглеждаше нелогично. Преди залез бе сухо. Не беше валяло.
— Вода?
— Да.
— Странно. — Но нямаше как да разберем какво означава това, преди да е съмнало. — Внимавайте. — И той потегли напред, а ние продължихме. Скоро вече затъвах до глезен във вода. Пръстта отдолу не бе подгизнала.
Причината за объркването отчасти се изясни. Сенчестите се опитваха да се държат по-надалеч от хълмовете. Приближаха ли се твърде много до града, стрелците ги обсипваха със стрели. Но безредието се уталожваше.
Наложи се Синдху да ликвидира неколцина стражи.
Тъкача на сенки прекрати обстрела на хълмовете.
— Неговите сенки са наблюдавали стражите му — предположи Нараян.
Не беше така. Объркването им се дължеше на моята близост. Стражата можеше да бъде заблудена, ала може би Тъкача усещаше приближаването ни по друг начин. Пратих вест на Синдху да действа в мига, в който реши, че сме застрашени.
Намирах се на стотина метра от стария ограден със зидове лагер. Синдху стоеше пред разкъртената му порта — смяташе, че е чисто. Като че ни се откриваше възможност да нападнем Тъкача на сенки.
И тогава адът се развихри.
Петдесет огнени кълба изскочиха и прогониха нощта. Светлината им огря стоте мъже, които се промъкваха към лагера. Талианци и едри чернокожи, някои от тях — на две-три педи от моите Удушвачи.
От трийсет стъпки разстояние погледнах в очите техния командир — Могаба от Нар. И на него му бе хрумнало същото като на мен.
XLV
Дълга сянка погледна над масата, на която бе поставена купа с живак, отразяваща уплашеното и колебливо лице на неговия роб Пушека. Оплаквача витаеше наблизо. Обединената сила на двамата бе достатъчна за свръзка с дребосъка магьосник. Оплаквача се забавляваше.
Робът нямаше какво да им съобщи. Сенджак не само че липсваше, но и толкова успешно се бе скрила от погледа му, че бе потеглила на юг и вероятно стигнала чак в Стормгард. Дълга сянка протегна ръка над купата и разсея картината. Лицето на Пушека се разтопи сред хаос от цветове.
Оплаквача се изкиска.
— Трябваше да го прелъстиш — твърде си влюбен в грубата сила. Трудният начин отне повече време, а сега той е един смазан глупак и му нямат доверие.
— Не ме учи как да… — Този не беше някой от неговите безпомощни слуги. Почти му се равняваше по сила и нямаше да се поддаде на опити за сплашване. Трябваше да го предразполага, омайва… Прелъстява.
— Да проверим какво е положението при съратниците ни в Стормгард.
Обединиха дарбите си — макар Дълга сянка да можеше да достигне дотам и сам, с чужда помощ връзката наистина се установяваше по-бързо.