Очевидно Тъкача на сенки бе разтревожен и откликваше много нарядко — величината и мащабът на бедите му се изясниха доста бавно.
— Проклятие! — Четири хиляди души загуба. Хаос сред обсадата. Кой знае още колко мъже е загубил тази нощ. Тъкача на сенки бе прибягнал до последното си отчаяно средство за отрязване на достъпа към града…
— Този път е самата Сенджак. Трябва да е тя. И е възстановила донякъде уменията си.
— Или е намерила кой да й ги осигури.
Такъв си беше Оплаквача — винаги намираше други обяснения, всяваше объркване. Проклет да е. С най-голяма наслада би го убил. Може би щеше да му отнеме един век, докато го довърши.
— Както и да е, тя е там и можем да премахнем заплахата, която тя представлява. Завърши ли новото килимче?
— Готово е.
— Ще ти дам трима сръчни мъже от моята гвардия. Доведете я тук. Ще й се наслаждаваме векове наред. — Дали Оплаквача щеше да приеме? Никак не беше наивен.
Да изпрати него беше риск. Той можеше да избяга заедно със Сенджак. Знанията, които тя притежаваше…
Предупреденият е по-малко уязвим. Щеше да изпрати тримата си най-добри войници.
— Ако се провалим в това, остава ни един-единствен избор. Ще се наложи да пусна на свобода някое от големите чудовища от Равнината.
Оплаквача се разсея за миг и от устата му се изтръгна страшен вой. После малкият вързоп от дрипи се изкиска.
— Брой я за заловена. И аз си имам сметки за уреждане с нея.
Дълга сянка проследи с поглед отдалечаващия се дрипльо, който отнесе със себе си и своята воня. Може би първото приложено върху него мъчение щяха да са сапунът и водата.
Прати да повикат тримата му най-добри стражи и им обясни задачата, а после отново опита да се свърже с Тъкача на сенки. Тъкача не отговори — бе твърде разтревожен. Или мъртъв.
Дълга сянка се оттегли в кристалната кула. Накацалите по покрива й гарвани се втренчиха надолу. Време беше най-сетне да предприеме нещо и да приключи завинаги с тях — след като изпрати сенките в Деджагор.
XLVI
Могаба много повече се учуди, че ме вижда, отколкото аз — него. Огромно раздразнение разкриви чертите му — явно свидетелство за неговата изненада. Той винаги владееше чувствата си и не позволяваше те да проличат.
Но слисването му трая само миг — черният мъж промени курса си и пое към мен. Преди да стигне, Рам вече стоеше до мен и ме заслоняваше от него, а Абда бе изникнал отляво. Нараян се грижеше никой външен човек да не ми причини беда.
Отпред Синдху проклинаше светлината и пришпорваше мъжете да побързат. Трябваше да нападнем веднага — или да умрем.
— Господарке — заговори Могаба. — Мислехме ви за мъртва.
Беше едър мъж, но по него нямаше нищичко излишно — мускулест като герой от легендите, по-черен от Кинжала и завършен командир — един от Нар, потомците на първия Черен отряд. Знахаря го бе приел в Геа-Ксле, по време на похода ни на юг. Там Нар съставляваха отделна класа от воини. С хиляда от тях аз бих разгромила твърде бързо Господарите на сенките.
Вероятно останаха живи само петнайсет-двайсет, до един верни на Могаба.
— Така ли? По-издръжлива съм, отколкото си мислите. — Войниците му нахлуха в лагера заедно с моите, устремени да заловят Тъкача на сенки, преди да успее да реагира. Подозирах, че точно хората на Могаба са запалили светлините. На мястото на Тъкача аз бих очаквала той да нападне преди мен.
— Копието у вас ли е? — попита Могаба. Въпросът ме завари неподготвена. Мислех, че ще иска да говорим за обсадата или за това кой от нас има повече основания да претендира за капитанския пост.
— Кое копие?
Той се усмихна облекчено.
— Знамето. Мъргън го загуби.
Донякъде изопачаваше истината. Насочих разговора към делови въпроси — нямахме много време. Сенчестите се готвеха да се намесят.
— Доколко сте закъсали? Не разполагам с ветерани и имам само неколцина обучени войници. Мога само да ги тормозя, но не и да ви прикривам.
— Не сме в добра форма. При последното си нападение едва не ни надвиха. Къде събрахте войската си? С кого яздите? Мъргън е видял как Знахаря умира.
— Враговете на Сенчестите господари са мои приятели. — По-добре да говоря със загадки, отколкото да му дам безплатни сведения.
— Защо не ликвидирате Господарите на сенките?
Не можех да отговоря, без да излъжа. И излъгах.