Кръжащите гарвани им показваха пътя. Ловеца искаше да привлече внимание и успя — беше красива, екзотична жена.
Знахаря разбра, когато тя заговори един мъж, сякаш го познава — беше си наумила да се представи за Господарката. Нищо чудно, че го направи ням.
Него никой не го поглеждаше. Докато вървяха през бъркотията от потни мъже и животни, прахоляк и трясъци, воня на труд и тор, единствено насекомите го забелязваха.
Той можеше да се загуби сред тълпата. Ако тя го изпуснеше от поглед. Или гарваните се разсееха. Можеха ли да го различат сред подобна навалица?
Тя го поведе през строежа на върха на хълма, който бе почти завършен. Спираше ту тук, ту там и разговаряше с мъжете, обикновено за незначителни неща. Ако възнамеряваше да заеме мястото на Господарката, не се справяше добре със своята роля — Господарката се държеше на положение, властно, защото се стремеше към определен резултат… Разбира се. Тя искаше да плъзне слухът, че Господарката се е върнала.
Какво ли бе намислила?
Съвестта му настояваше, че трябва да действа, но нищо не му хрумваше.
Никой не го позна, и това никак не се отрази добре на самочувствието му. Само преди месеци цял Талиос го посрещна като освободител.
Мълвата бе плъзнала. Когато се приближиха до вътрешната крепост, един мъж излезе от нея. Самият Прабиндрах Драх! Той бе тук и направляваше строителството? Не му прилягаше. Той се спотайваше там, където свещениците не можеха да го докопат.
— Не очаквах да се върнете толкова бързо — каза принцът.
— Постигнахме малка победа северно от Деджагор. Господарите на сенките загубиха четири хиляди души. Кинжала състави плана за действие и го изпълни. Реших да го оставя начело на войската и се върнах, за да набера и обуча нови войници. Добре сте се справили тук. Доколкото разбирам, свещениците са прекратили съпротивата си?
— Вие ги убедихте. — Принцът изглеждаше разтревожен. — Но вече нямате приятели. Пазете си гърба. — Погледът му непрекъснато се стрелкаше към Знахаря. Изглеждаше озадачен. — Днес вашият човек, Рам, е странен.
— Лека дизентерия. Как върви набирането на войска?
— Бавно. Повечето доброволци помагат тук. Болшинството мъже се въздържат и чакат някой друг да реши вместо тях.
— Известете ги за победата и за това, че обсадата може да бъде разгромена. Тъкача на сенки е обезсилен, Дълга сянка не му помага. Той е сам, а армията му е толкова съсипана, че само страхът от него я обединява.
Знахаря погледна няколкото облака, които се носеха на изток от морето. В тях нямаше нищо забележително, но гледката проясни мислите му. Колко внимателно пипаше, мръсницата! Вече знаеше точно какво прави тя.
Господарката бе слязла отвъд Голямата река и се бореше с Тъкача на сенки, а реката ставаше непроходима заради дъждовния сезон. Докосване тук, побутване там, и съревнованието щеше да продължи, докато за Господарката не стане твърде късно да премине реката обратно. Дъждовният сезон не бе далеч — оставаха най-много два месеца. Господарката щеше да попадне в капан заедно със Сенчестите господари. Ловеца ще разполага с пеш месеца, за да поеме властта тук, без никой да й попречи. Вероятно и без да се разбере коя е в действителност. Нейните гарвани щяха да наблюдават северните пътища. Щяха да спират куриерите.
Кучка! Кучка с черна душа!
Принцът го изгледа намръщено — явно усети безпокойството му. Но беше твърде зает с жената.
— Можем някой път отново да посетим Градината.
— Би било прекрасно. Но запомнете, аз съм наред да черпя.
Принцът се усмихна вяло.
— Ако ви позволят след миналия път.
— Не аз започнах първа.
За какво ли говореха? Нещо, в което бе замесена и Господарката, се бе случило в Градината? Ловеца на души не му беше казала всичко — само онова, което би наранило сърцето му.
Усети, че някой го гледа и забеляза Пушека, спотаен в сенките. Лицето на магьосника бе маска на омразата, но щом разбра, че са го забелязали, това изражение изчезна. Той потръпна стреснато и се изниза.
Гарваните го последваха, забеляза Знахаря. Разбира се. Където и да отидеше Пушека, той бе под наблюдение. Ловеца на души знаеше всичко за него.
— Готови ли са покоите ми? — попита Ловеца. — Пътят бе дълъг и прашен. Два часа са ми нужни, за да заприличам на човек.