— Все още не, но можете да си починете в тях. Да пратя някой да се погрижи за конете ви и да ви помогне с багажа?
— Да, разбира се. Много любезно от ваша страна. — Тя направи някакъв фокус с очите и принцът се смути. — Искам да видя някои хора. — Тя спомена няколко имена, непознати на Знахаря. — Изпратете ги в покоите ми. Рам ще ги забавлява, докато се приведа в порядък.
— Разбира се — и принцът нареди на лакеите си да намерят съответните хора.
По сигнал на Ловеца Знахаря слезе от коня, предаде го на слугите и я последва след принца. Добри разузнавачи бяха гарваните, призна той. Неохотно. Замисълът й се осъществяваше без никакви спънки.
В покоите на Господарката той разбра защо го нарекоха Рам и никой не го разпозна: огледа се в едно огледало и не видя там себе си, а огромен, мръсен Шадар, космат като горила.
Тя му бе придала блясък.
Мъжете, повикани от Ловеца, бяха от низшите касти, само кожа и кости — дребни нервни създания, които не можеха да я погледнат в очите. Когато той се представи, всеки от тях промълви някакви думи на неразбираемо за Знахаря наречие. Почетните титли, с които я обсипваха, също бяха озадачаващи. Дъщеря на нощта? Какво означаваше това? Твърде много неща се случваха и той нито можеше да ги научи, нито да ги овладее.
— Искам да наблюдавате Пушека, магьосника — нареди Ловеца на мъжете. — През цялото време поне двама от вас да го следят. Най-вече държа да знам дали се навърта около Улицата на мъртвите фенери. Тръгне ли по нея, спрете го — с цената на всичко, макар че предпочитам да не се въздигне преждевременно в рая.
Всички мъже докоснаха цветните кърпи, които се подаваха от препаските им.
— Ще бъде както повелявате, Господарке — отвърна един.
— Разбира се. Залавяйте се със задачата. Намерете го. Следете го плътно. Той е опасен за нас.
Мъжете се втурнаха навън — явно нямаха търпение да се махнат от нея.
— Изпитват ужас от теб — отбеляза Знахаря. Щом остана сам с нея, гласът му се върна.
— Естествено. Те ме мислят за дъщеря на своята богиня. Защо не се изкъпеш? Оттук усещам миризмата ти. Ще наредя да ти донесат нови дрехи.
Банята и дрехите бяха единственото хубаво нещо, което се случи този ден.
XLVIII
Не можах да се наспя. Сънувах лоши сънища. Скитах из подземните пещери и ме обливаше вонята на разложение. Пещерите вече не бяха студени. Старците гниеха. Бяха още живи, ала се разлагаха. Когато попаднех пред погледите им, усещах как ми отправят призиви и обвинения. Стараех се, ала никак не можех да стигна дотам, където се очакваше.
Онова, което се опитваше да ме привлече, започваше да губи търпение.
Нараян ме събуди.
— Съжалявам, Господарке. Важно е. — Изглеждаше така, сякаш бе видял призрак.
Седнах и започнах да повръщам. Нараян въздъхна. Приятелите му се размърдаха и ме скриха от мъжете. Изглеждаше обезпокоен: страхуваше се, че вложението му няма да се оправдае — щях да умра и да го поставя на тясно.
Мен това не ме тревожеше — безпокоеше ме по-скоро обратното, че няма да умра и да се отърва от нещастието. Какво ми ставаше? Това повръщане всяка сутрин бе започнало отдавна, а и през целия ден не се чувствах особено добре.
Нямах време за боледуване — работа ме чакаше, имах да завоювам светове.
— Помогни ми да стана, Рам. Изцапах ли се?
— Не, Господарке.
— Благодаря на богинята за дребните услуги. Какво има, Нараян?
— По-добре вижте сама. Елате, Господарке, моля ви.
Рам беше довел конете. Стегнах се и му позволих да ми помогне да яхна жребеца. Поехме към хълмовете. Щом излязохме от лагера, видях Кинжала, Лебеда и Корди — доближили глави, те оживено разговаряха за нещо. Нараян не яздеше, но стига да поискаше, можеше да тича в галоп редом с нас.
Излезе прав — това беше по-добре да се види, отколкото да се изслуша. На устния разказ можеше и да не повярвам.
Равнината беше наводнена — и от северния, и от южния й край от хълмовете бликаше вода. Акведуктите изглеждаха като пощурели.
— Сега разбрахме накъде се бяха запътили онези работни отряди — казах. — Сигурно са отклонили течението и на двете реки. Колко е дълбоко?
— Вече поне десет стъпки.
Опитах се да гадая докъде може да се вдигне. Хълмовете заблуждаваха и беше трудно да се каже. Равнината бе по-ниска от земята отвъд тях, ала не много. Дълбочината на водата не би трябвало да надвиши шестдесет стъпки. Но и това ми се стори достатъчно, за да се наводни градът.