Могаба бе загазил. Нямаше как да се измъкне, освен ако не построи лодки или салове. На Тъкача на сенки не му се налагаше да хаби хора, за да го държи в обсада.
— Богове! Къде се дянаха Сенчестите? — имах лошото предчувствие, че съм се хванала в капана.
Нараян прати човек на разузнаване. Той ни съобщи, че Сенчестите са се изтеглили с две войски на север и на юг скоро след изгрев-слънце.
Направих наум справка с картите и казах на Нараян:
— Трябва да бягаме. Бързо. Иначе няма да доживеем и до пладне. Строй се зад мен. Ти, войнико. Строй се плътно зад Рам. Има ли други тук?
— Неколцина, Господарке.
— Ще трябва да се погрижат сами за себе си. Да тръгваме!
Бяхме чудна гледка, не се и съмнявам — само една от тримата можеше да язди, и аз бях толкова болна, че се наложи два пъти да спирам, за да повърна. Но успяхме да се върнем в лагера, преди да е станало късно.
Кинжала вече бе подготвил войниците за поход. Сега знаех за какво са си шушукали с Лебеда и Корди. Дочул за водата, той бе осъзнал важността на случилото се и сега чакаше заповеди.
— Изпрати ездачи на север и на юг на разузнаване.
— Вече е сторено — по двеста души във всяка посока.
— Хубаво. Ти си роден да командваш. — Вече си бях припомнила, отхвърлила и преразгледала един номер, разиграван на моите армии на север. Беше много важно да се побърза. Разбирах какво би могъл да представлява онзи прахоляк, който се вдигаше северно от нас.
— Придвижи пехотата сред хълмовете. Искам всички ездачи да пресекат напряко и да ни последват в източна посока. Прати вестоносци на стрелците. Връзката да се поддържа възможно най-дълго. Изтегли ги на изток й продължавай да ги водиш, додето те следват.
По тъмно тази уловка нямаше да е от полза — ако изобщо сработеше. После питомните сенки на Тъкача щяха да му съобщят, че са го прецакали. Но времето бе достатъчно, за да го заблудим.
Кинжала не си губи времето. Лебеда и Корди се втурнаха да му помагат. Несъгласията помежду ни щяха да почакат.
Новото чувство на увереност и дисциплина у войските пролича, докато се изтегляха към хълмовете. Те вярваха на мен и на Кинжала, че ще ги измъкнем от това. Конниците препуснаха и вдигнаха достатъчно прахоляк за цяла орда.
Кинжала, Лебеда, Бесния Корди, Нараян и аз наблюдавахме от един невисок хълм.
— Това ще го заблуди, ако изобщо е възможно да бъде подведен — казах. — Ще ни забележи как се измъкваме, ще се развълнува и ще се опита да пресече бягството ни.
Лебеда кръстоса пръсти и ги вдигна към небето.
— Какъв е следващият ни ход? — попита Кинжала.
— Ще се изтеглим на север между хълмовете.
— Той хапе — вметна Бесния Корди.
— Хрумна ми, че заради бързината сигурно ще зареже всички, които не са във върхова форма — рече Кинжала.
— Започваш да схващаш — казах му. — И да ставаш гаден.
— Това си е гадно занятие.
— Да. Останалите, разбрахте ли?
Лебеда поиска да му се обясни.
— Тъкача ще зареже ранените и второразредните си войници, за да не го бавят. Сигурно са горе, където северният път навлиза сред хълмовете. Можем да ги изненадаме. Нараян, прати разузнавачи.
Сега Нараян беше доволен от мен. Ставаха много убийства — обещание, че Годината на черепите наистина ще дойде.
XLIX
Пушека се носеше сред мрака, оглеждаше се наляво и надясно и тихичко ругаеше. Ето ги пак тук — онези мъже! Не можеше да се отърве от тях — те знаеха къде отива, още преди да е тръгнал.
Това го обезкуражаваше и плашеше. Колкото повече отлагаше посещението при своите свръзки, толкова по-силно се открояваше в съзнанието му образът на Дълга сянка и толкова по-голям ужас го обземаше — толкова дълбок, че се бе сраснал с душата му. Бяха му сторили нещо ужасно, нещо, просмукало се в него така дълбоко, колкото е възможно да се проникне в същността на един човек. Дълга сянка някак бе внедрил частица от себе си вътре в него, която го принуждаваше да изпълнява волята му.
Вътрешният глас се бе превърнал в писък — ако не успееше да се отърве от своите преследвачи, нямаше как да не предаде свръзките си.
Преструваше се, че не ги забелязва, макар че те изобщо не се стараеха да се прикриват. Дали тя знаеше и просто се опитваше да го уплаши толкова, че той да избяга от свръзките си? Може би. Вероятно и дали ще ги предаде нямаше значение.