Той изсумтя, привика още четирима и ги поведе надолу по хълма да събират дърва.
Нараян притича — пак беше пуснал онази усмивка. Следваше го един стряскащо плещест мъж. Повечето талианци са толкова слаби, та чак мършави. Този нямаше никакви мазнини по себе си — имаше телосложение на мечок.
— Това е Синдху, Господарке — познавам го по славата му. — Синдху се поклони леко. Не приличаше на веселяк. Нараян додаде: — Той ще ни е добър помощник.
Забелязах на кръста на Синдху червен триъгълник. Той беше Гуни.
— Ще съм признателна за помощта ти, Синдху. Вие двамата, стегнете тая тайфа и вижте с какви ресурси разполагаме.
Нараян се ухили, поклони се леко и подбра нанякъде новия си приятел.
Седнах с кръстосани крака встрани от останалите, с лице към града, и се изключих от света. Златния чук се бе получил лесно. Щях да опитам пак.
Призовах остатъка от дарбата си. В шепите ми се оформи огнено зърно. Моят дар се завръщаше.
Не е по силите ми да изразя колко се радвам.
Съсредоточих се върху конете.
Половин час по-късно грамаден черен кон се появи изневиделица и препусна право към мен. Мъжете се впечатлиха.
Също и аз. Не очаквах да успея. А този жребец бе едва първият от четирите, които трябваше да дойдат. Когато изникна и четвъртият, към нас се бяха присъединили още стотина души. Билото на хълма гъмжеше от народ.
Събрах ги.
— Войници, ние загубихме една битка. Някои от вас са загубили и своя дух. И това е понятно. Вие не сте израсли в традицията на войни. Но тази война все още не е загубена, и няма да свърши, докато един от Господарите на сенките е все още жив. Ако не ви стиска да издържите, стойте далеч от мен. По-добре ще е да си тръгнете още сега, защото после няма да ви пусна.
Те си размениха тревожни погледи, но никой не посмя да потегли сам.
— Ще поемем на север. Ще съберем храна, оръжие и хора. Ще се обучаваме. И някой ден ще се върнем. И тогава Господарите на сенките ще решат, че портите на ада са се разтворили. — Все още никой не бе дезертирал. — Потегляме утре призори. Ако тогава сте с мен, с мен сте завинаги. — Опитвах се да им внуша увереността, че бихме могли да вкараме света в ужас.
Когато си легнах да спя, Рам зае пост наблизо — мой телохранител, независимо дали го исках или не.
Унесох се в сън, докато се чудех какво ли е станало с четирите черни жребеца, които не откликнаха. Доведохме на юг осем от тях. Те бяха специално отгледани в зората на империята, която бях изоставила. Един такъв бе по-ценен и от сто души.
Долавях шепот и чувах да повтарят думите, които бе произнесъл Нараян. Те караха повечето мъже да тръпнат от ужас.
Забелязах, че и Рам носеше сгъната кърпа. Неговата беше жълта. Той не се отнасяше към нея толкова придирчиво като Нараян и Синдху. Трима мъже, изповядващи две религии, всеки от тях с цветна кърпа. Какво ли значеше тя?
Нараян поддържаше огъня. Беше сложил постове и налагаше скромна дисциплина. Изглеждаше, общо взето, твърде организиран за търговец на зеленчуци и бивш роб.
Мрачният сън, същият като предишните, бе особено ярък, макар че, когато дойде денят, аз си припомнях само някакъв глас, който ме зовеше. Това ме тревожеше — но реших, че разумът ми играе номера.
Някъде, някак си нощта бе възнаградила Нараян с достатъчно плячка, че да има по няколко залъка на закуска за всеки.
Призори, след като получих известия, че вражата кавалерия приближава хълмовете, поведох тълпата, както бях обещала. Като се имат предвид обстоятелствата, дисциплината ме изненада приятно.
VIII
Пръстен от хълмове опасва Деджагор. Равнината е по-ниска от земята отвъд тях. Само сухият климат пречи на този басейн да се превърне в езеро. Течението на две реки е било отчасти отклонено за напояване на нивите по хълмовете и за водоснабдяването на града. С бандата се придържах покрай един от каналите.
Господарите на сенките се тревожеха за Деджагор. Докато не ме притискаха, аз нямах за цел да завладея голяма земна площ. Бъдещето, което бях избрала, нямаше да ми се даде лесно. Възможността врагът да се появи насърчаваше дисциплината. Надявах се да я поддържам жива, докато успея да наложа някои положителни навици.
— Нараян, имам нужда от съвета ти.
— Господарке?
— Няма да ни е лесно да ги задържим на едно място, щом веднъж се почувстват в безопасност — винаги говорех така, сякаш той, Рам и Синдху бяха продължения на самата мен, а те никога не възразяваха.