Дълга сянка изруга тихо. Да. Дано най-сетне дойде денят, в който Тъкача на сенки вече не ще е потребен. Когато нямаше да има нужда от твърдина срещу севера. Но сега някой трябваше да поеме удара.
— Направи нещо, а после си върви. — Това дребосъкът можеше да го разбере. — Побързай да я доведеш. Адът ще е истинско удоволствие в сравнение с онова, с което ще се сблъскаме, ако тя остане на свобода, докато цялата й сила не се възстанови.
— Смятай го за свършено — прошепна Оплаквача. — Считай, че е победена.
— Не приемам нищо за даденост, когато става дума за Сенджак. Докарай я тук, по дяволите! Докарай я! — и той стовари юмрук в живака. Това прекъсна връзката.
Пусна гнева си на воля и хвърля и троши, докато яростта му не се уталожи. После се изкачи в кулата и се взря с омраза в забулената в мрак равнина.
— Защо трябва да ме измъчвате? Защо? Отвърнете се. Оставете ме на мира. — Ако онова не бе там навън, готово да разкъса оковите си, той щеше да е свободен сам да се справи с всичко това. Набързо щеше да реши проблемите, стига да можеше сам да се погрижи за тях. Но за да изпълни задачата, му се налага да разчита на некадърници и недостатъчно силни съюзници.
Сети се за талианския магьосник. Това сечиво не изпълни задачата, за която бе изковано, но все пак добре му послужи. Жалко, че толкова бързо го унищожиха.
Жалко.
LIII
Кавалерията се присъедини към нас два дни след като поехме на север от Деджагор. Бях построила лагер. Цареше ведро настроение. На войниците не им се нравеше, че сме се оттеглили. Не искаха да повярват, че просто извадиха късмет, а не са непобедими. Исках да проумеят, че късметът може и да им измени, ала те не ми вярваха. Повечето хора вярват само на онова, на което искат да вярват.
Тяхната увереност бе заразила и Нараян, и Кинжала. Тези двамата биха се втурнали без колебание отново на юг, стига само да заповядам. Изкушавах се. Според мен с тази болест и аз извадих късмет — тя ме караше да мисля разумно.
Те ми представиха план за оплитане на Тъкача на сенки в нова клопка.
— Тъкача няма да влезе в капан — казах им. — Ако го отделим от войниците му, може би ще успеем да пленим тях. Но не и него.
Нараян се наведе към мен.
— Не беше късмет, Господарке. А Кина. Нейният дух е на свобода. Дошло е времето за предзнаменования. Годината на черепите наближава. Кина затулва с длан очите на враговете си. Тя е с нас.
Исках да му кажа, че човек, който разчита на подкрепата на бог, заслужава да не получи никаква помощ, но размислих. Измамниците бяха убедени вярващи. Каквото и да представляваха, колкото и кръвожадни и престъпни да бяха начинанията им, те вярваха в своята богиня и в своята мисия. Кина не беше само удобна измислица, която оправдава злодеянията им.
След като от месеци сънувах онези сънища, вече и на мен ми бе трудно да не повярвам в Кина. Може би не като богинята на Нараян, а като мощна сила, която се храни със смърт и разруха.
— Защо не премахнем Тъкача на сенки? — попита Кинжала.
— Точно така. Гениално хрумване, Кинжал. Може би ако всички си го пожелаем силно, той ще пукне.
Кинжала се усмихна. Усмивката му не беше плаха като на Нараян, а могъща, защото я използваше много рядко. После ми предложи ръката си.
— Моля ви, елате да се поразходим.
Кинжала беше нащрек. Боях се, че е недостатъчно впечатлен. Напомних си да не забравям, че и той сигурно си има нещо свое наум и нямах ни най-малка представа какво би могло да бъде.
Отдалечихме се от останалите. Нараян, Рам и Лебеда ни наблюдаваха — всеки с някаква своя си ревност.
— Е?
— Тъкача на сенки е главният враг. Убийте го — и армията му ще рухне.
— Вероятно.
— Имам очи и уши. Мозъкът ми работи. Когато съм любопитен, аз задавам въпроси. Знам какъв е Нараян. Ясно е и какво представлявате за него. И мисля, че знам какви ви искат те.
Не беше голяма изненада. Вероятно половината войска имаше някаква представа, макар може би да не вярваха, че Рам и Нараян заслужават легендарната си слава.
— Виждал съм Синдху в действие. Доколкото разбирам, Нараян е по-добър.
— Вярно.
— Тогава го изпрати при Тъкача на сенки. Той може да усмърти Господаря на сенките, преди онзи да е разбрал какво го е сполетяло.
Да удушиш магьосник е добър начин да се отървеш от него. Тъкача бе най-вещ в гласовите магии и на второ място — в магиите с жестове. Пронижеш ли го с нож, меч или копие, той все още може да използва и гласа, и ръцете си, освен ако не го убиеш мигновено. Един Нараян лесно можеше да отнеме гласа му. Стига да успееше да строши врата му толкова бързо, колкото твърдеше, жестовете нямаше да имат значение.