— Така е, според мен. Но остава един малък проблем. Да приближим Нараян достатъчно, че да може да използва румела си.
— Хм.
— Сред хората си Нараян е онова, което аз бях сред своите. Върхът. Апогеят. Наблюдавала съм го. Той е въплъщение на самата смърт. Но му липсват нужните умения да се промъкне близо до Тъкача на сенки. Никога не се е учил как да става невидим.
Кинжала се изкиска.
— Бас ловя, че с удоволствие би научил този номер от вас.
— Несъмнено. Обмислил си подробно всичко и си прозрял трудностите. Смяташ, че си изнамерил начини те да бъдат заобиколени. Кажи ми тогава как. Не смятам, че е практично, но ще те изслушам.
— Има определени видове убийци. Луд самотник, на когото не му пука дали ще убият самия него. Заговорници, който се стремят към властта, готови да се избият помежду си, след като мишената им е ликвидирана. И професионалистът.
Не виждах смисъла и му го казах.
— За да успеем, трябва да избегнем слабостите на различните видове убийци. Наблюдавах ви. Уменията ви не са като преди, но вие се омаловажавате. Можете да прикриете ударен отряд, който да се промъкне до Тъкача на сенки. Ако създадем илюзията, че целта ни не е самият той, не би се пазил от нападение лично над него. Нали?
— Донякъде.
— Донякъде. Тъкача на сенки не би трябвало да знае, че имате проблеми с Могаба. Така че търсете начини да облекчите положението на града. Докато шепа хора работят по убийството на Тъкача.
— Кажи ми как.
— Самото убийство е за Нараян. Ще трябва да прикриете нападателния отряд или да го направите невидим. Рам идва, защото е длъжен. Аз идвам, защото никой не борави по-добре от мен с оръжие. Лебеда идва, защото присъствието му символизира участието на талианската държава. Ще е добре и Корди да дойде, защото има и лична връзка с Жената, но той трябва да удържа юздите тук. Стабилен е. Мисли. Уилоу е самата страст, действие без мисъл. Добавете колкото специалисти ще са нужни на Нараян.
— Двама оръженосци. — Казах го на наречието на Удушвачите. Кинжала ми хвърли бърз поглед. Беше изненадан, че съм навлязла толкова навътре в този свят. Продължихме в мълчание. После аз казах:
— Този път ти говори повече, отколкото откакто те познавам.
— Говоря, когато имам какво да кажа.
— Карти играеш ли? — не бях го наблюдавала южно от екватора. Тук заможните играеха домино или други игри, а бедните — на зарове или пръчки, които разклащаш във ведро и после разхвърляш.
— Знам някои игри. Корди и Лебеда имаха карти, но се изхабиха.
— Знаеш ли какво е „неизвестна карта“?
Той кимна.
Спрях, наведох глава, затворих очи, съсредоточих се и създадох жестока илюзия. Тя се оформи високо горе — летящ гущер, два пъти по-голям от орел. Той се стрелна надолу.
Гарваните имат остър поглед. Доста са умни за птици, ала не са гении. Паникьосаха се. Паниката щеше да направи неразбираеми сведенията, които щяха да предадат за събитието.
— Сторихте нещо — забеляза Кинжала. Наблюдаваше бягството на гарваните.
— Птиците са шпиони на една от неизвестните карти в нашата игра. — Разказах му за намереното в гората и какво означаваше то според мен.
— Корди и Лебеда са ги споменавали — Оплаквача и Ловеца на души. Никак не се отзоваха добре за тях. Но и за вас преди не се изказваха ласкателно. Какъв е техният интерес тук?
Говорих за тях чак докато гарваните се върнаха. Кинжала без затруднения схвана сложните интриги в старата империя. Сигурно имаше опит.
Гарваните възобновиха наблюдението си. Не ги обезпокоих. Ако го правех прекалено често, това би възбудило подозрения. Тънка, доволна усмивчица се изписа на лицето на Кинжала. Докато приближавахме към другите, които ни чакаха мълчаливо и ни наблюдаваха напрегнато — грижите на всекиго си личаха твърде ясно — Кинжала прошепна:
— За първи път се радвам, че Корди и Уилоу ме измъкнаха оттам.
Хвърлих му бърз поглед. Да. Той изглеждаше съвсем жив за първи път, откакто го срещнах.
LIV
Прабиндрах Драх се въртеше бавно пред огледалото и се възхищаваше на себе си.
— Как ти се струва?