Той искаше да крещя. Да събудя лагера, за да покаже на своите некадърници какво е постигнал, въпреки тяхната липса на бдителност. Искаше да си играем на котка и мишка.
Зад гърба му стената на шатрата се разкъса. Два кинжала разрязаха платното и вътре влетя Рам. Тъкача на сенки се обърна. Рам го блъсна, той се препъна и залитна към Нараян.
Нараян и неговите оръженосци се движеха като нападащи мангусти. Нараян уви румела си около гърлото на Тъкача на сенки толкова бързо, че очите ми настояваха, че е било магия. Оръженосците сграбчиха крайниците му, преди да изгуби сили.
Пурпурното въже ме пусна и шибна един от оръженосците. Очите на мъжа се разшириха. Той потисна своя крясък и се опита да удържи хватката си, ала не успя.
Тъкача на сенки изплющя с въжето към Нараян.
Очите на Нараян се оцъклиха и той отпусна румела. Тъкача на сенки се обърна към другия оръженосец.
Рам сграбчи изотзад Сенчестия за врата и за хълбоците и го вдигна над главата си. Тъкача на сенки изплющя с въжето към него. Рам сякаш бе неспособен да чувства болка. Падна на едно коляно и прекърши Тъкача на сенки върху другото.
Чух как костите му изпращяха. Земетръсен писък би огласил света, ако Нараян не беше толкова добър с румела. Той уви шията на Тъкача в полет, когато Рам го метна надолу. И когато писъкът се помъчи да се изтръгне от гърлото му, то вече бе стиснато в стегната примка.
И Рам, и Нараян държаха здраво Сенчестия.
Кинжала влезе в шатрата и нехайно заби кинжала си в сърцето на Тъкача на сенки.
— Знам, че вие си знаете работата, но все пак да не рискуваме.
Съществата като Тъкача на сенки притежават невероятна жизненост. Кинжала беше прав. Дори и пронизан няколко пъти, удушен, с пречупен гръбнак, той продължаваше да се бори. Рам, Нараян и двамата оръженосци го удържаха. Намесих се и помогнах на Кинжала да нанесе още няколко удара.
Лебеда стоеше пред дупката в шатрата и се дивеше — толкова потресен, че не можеше да помръдне от поста си. Горкичкият Лебед. Войната и насилието просто не бяха за него.
Нарязахме Тъкача на сенки на половин дузина парчета и чак тогава той спря да се съпротивлява. Застанахме около трупа. Всички бяхме оцапани с кръв. Като че никой не бе способен на нищо друго, освен да диша тежко и да се чуди дали наистина сме успели. Нараян, който рядко проявяваше чувство за хумор, наруши мълчанието:
— Дали сега вече съм Удушвач светец, Господарке?
— Тройно. Ти си безсмъртен. По-добре да се махаме оттук. Всеки да грабне по едно парче.
Лебеда издаде сподавен въпросителен звук.
— Единственият начин да сме сигурни, е да го изгорим и да разпръснем пепелта. Някой като Дълга сянка би могъл да го съживи дори и сега.
Лебеда повърна вечерята си. Но въпреки това изглеждаше засрамен, сякаш с нищо не бе допринесъл в начинанието.
Аз взех главата на Тъкача. Докато подминавах Лебеда, му намигнах и му стиснах ръката. Това би трябвало да поразсее тревожните му мисли.
Луната бе изгряла. Оставаше само един ден до пълнолунието — тя изглеждаше като оранжево чудовище току над хоризонта. Подканих с жест останалите да побързат, докато все още мракът ни прикрива.
Бяхме изминали половината път до оградата, когато страшен вик разтърси нощта. Нещо прекоси с куцукане лицето на луната. Нов вик разкъса мрака и той бе изпълнен със смъртна агония.
Рам ме побутна.
— Трябва да бягаме, Господарке. Да бягаме.
Навсякъде край нас войниците на Сенчестите се надигаха, за да видят какъв е този шум.
LVII
Щом влезе в градската казарма, Знахаря погледна луната. Не бяха изминали и четири часа от атаката, но вече цял Талиос знаеше, че Господарите на сенките са нападнали Прабиндрах Драх. Градът бе обединен от гнева си.
Вече се бе разчуло и че Освободителят е жив и се е престорил на мъртъв, за да принуди враговете им да допуснат фатална грешка. Казармата се пълнеше от мъже, желаещи да вилнеят из Сенчестите земи, докато там не остане и стрък трева.
Това нямаше да продължи дълго. Той не можеше да предприеме нищо с тази зле въоръжена и неопитна орда. Но заради самите тях заповяда да се съберат в започнатата от Господарката крепост и да се придвижат на юг в отряди от по пет хиляди души. По пътя можеше да се подредят.