— И всички се оказаха чисти, предполагам.
— Без съмнение. Ето откъде знаем, че убиецът трябва да е жител на Града.
— Е, тогава единственото, което ни остава да направим, е да подложим целия Град на хитрото ви изследване.
— Не е изгодно, Илия. Може да излезе, че нагласата на милиони жители допуска да са извършили убийството.
— Милиони — изсумтя Бейли, като си помисли за тълпите отпреди толкова време, които крещяха против мръсните вселенци, както и за заплашително разлялата се тълпа пред магазина за обувки снощи. И си каза: „Горкият Джулиъс! Заподозрян!“ Припомни си гласа на комисаря, когато описваше мига след като бяха открили тялото: „Зверски жестоко, зверски жестоко!“ Не е чудно, че е бил толкова потресен и объркан, че си е счупил очилата. Не е чудно, че не желаеше да се завръща във Вселенското селище.
Горкият Джулиъс! Човекът, който „манипулираше“ вселенците. Човекът, чиято най-голяма заслуга към Града се криеше в способността му да се споразумява с тях. Колко ли бе допринесло това за бързото му издигане?
Не е чудно, че комисарят възложи случая на Бейли. На стария, предан, дискретен Бейли. На приятелчето от колежа! Щеше да си мълчи, ако научеше за тази малка подробност. Бейли се зачуди как ли правеха цереброанализата. Представи си огромни електроди, старателни писци, които се плъзгат по разграфена хартия, автоматични лостчета, които прещракват сегиз-тогиз.
Клетият Джулиъс! Ако бе обзет от такива отвратителни мисли, каквито с право можеха да му хрумнат, сигурно вече виждаше края на кариерата си и заповедта за уволнение, която щеше да бъде принуден да му връчи кметът.
Патрулната кола плавно се спусна към долните етажи на Градския съвет.
Когато Бейли седна отново на бюрото си, беше 14:30 часът. Комисарят се намираше извън сградата. Ухиленият Р. Сами не знаеше къде е отишъл.
Известно време Бейли стоя, потънал в мисли. Фактът, че бе гладен, се изплъзваше от съзнанието му.
В 15:20 Р. Сами дойде до бюрото му и го уведоми:
— Комисарят се върна, Ли.
— Благодаря — каза Бейли.
За пръв път гласът на Р. Сами не го ядоса. В крайна сметка, Р. Сами бе нещо като роднина на Р. Данийл, а Р. Данийл явно не бе човек — или, по-скоро, нещо — което да те ядоса. Бейли се чудеше какво ли щеше да бъде на някоя нова планета, където хора и роботи щяха да живеят на равни начала в една градска култура. Размишляваше върху това положение без всякакво вълнение.
Когато Бейли влезе, комисарят преглеждаше някакви документи, като от време на време спираше, за да си прави бележки. Каза:
— Доста се изсили във Вселенското селище.
Споменът за това замая Бейли. Пререканията с Фастълф… На удълженото му лице се изписа печално разочарование.
— Признавам, че се изсилих, комисарю. Съжалявам.
Ендърби го погледна. Очите зад очилата гледаха умно. През последните тридесет часа приличаше на себе си повече от всякога. Каза:
— Не е от значение. Фастълф явно не се обиди, затова нека го забравим. От вселенците може да се очаква всичко. Не заслужаваш така да ти провърви, Ли. Следващият път се посъветвай с мене, преди да се правиш на етеровизионен герой.
Бейли кимна. Голям товар се смъкна от плещите му. Бе предприел сензационен ход, но безрезултатно. Е, добре. Учудваше се, че го посреща толкова спокойно, но така беше. Каза:
— Виж какво, комисарю. Искам да ми дадете апартамент за двама души, където да бъдем с Р. Данийл. Нямам намерение да го водя у дома тази вечер.
— Това пък защо?
— Разпространил се е слух, че е робот. Нали помниш? Може и нищо да не се случи, но ако избухне бунт, не бих искал семейството ми да попадне в центъра му.
— Глупости, Ли. Направих проверка. Няма такъв слух в Града.
— Йези бе научила отнякъде, комисарю.
— Е, най-малкото не е умишлено пуснат слух. Няма страшно. Още щом се изключи триизмерният разговор от дома на Фастълф, се заех да го проверя. Затова се оттеглих. Естествено, трябваше да разследвам случая, и то незабавно. Както и да е — това са докладите. Можеш да се увериш сам. Ето докладът на Дорис Гилъд. Обиколила е дузина Женски кабини в различни части на Града. Познаваш Дорис. Способно момиче. Нищо не е забелязала. Нищо, никъде.
— Тогава как е чула Йези слуха, комисарю?
— Има обяснение за това. Р. Данийл се е издал в магазина за обувки. Наистина ли извади бластер, Ли, или ти малко преувеличаваше?
— Наистина. И дори го насочи.
Комисарят Ендърби поклати глава.
— Така. Значи някой го е познал. Искам да кажа, познал е, че е робот.
— Почакай — възмутено го прекъсна Бейли. — Не се познава, че е робот.
— Защо?