Сега, разбира се, Бейли бе прехвърлил четиридесетте. Повече от двадесет години не бе тичал по лентите, но още помнеше някои от номерата. Каквото бе загубил от подвижността си, бе наваксал в друго отношение. Беше полицай. И само друг полицай, опитен като него, можеше да познава толкова добре Града, да знае къде започва и свършва почти всяка уличка, заобиколена с метална ограда.
Излезе от столовата с бодра крачка, но без да бърза прекалено. Всеки миг очакваше да чуе как зад гърба му звънко викат: „Робот, робот!“ Схемата, по която се започва, винаги е най-рискована. Бейли броеше стъпалата, докато усети под краката си първата движеща се лента. Спря за миг, докато Р. Данийл го настигна с плавната си походка.
— Още ли ни следват, Данийл? — шепнешком го попита той.
— Да. Приближават се.
— Няма да е за дълго — увери го Бейли.
Погледна лентите, които се простираха от двете му страни. Натоварени с хора, те се носеха забързано вляво, като ускорението се увеличаваше колкото по-далече отиваха. Беше усещал лентите под краката си много пъти на ден през почти всички дни от живота си, но не бе приклякал, за да се приготви да тича по тях вече повече от седем хиляди дни. Изпита познатата някогашна възбуда и дишането му се ускори.
Съвсем бе забравил, че веднъж пипна Бен да участвува в тази игра. Изнесе му безкрайно дълга лекция и го заплаши, че ще го постави под полицейски надзор.
Леко и бързо, с двойно по-голяма скорост, отколкото се смяташе за „безопасно“, Бейли тръгна по лентите. Наведе се силно напред, за да се противопостави на ускорението. За миг изглеждаше, сякаш ще се качи на платформата, но изведнъж взе да изостава назад и все назад, да се промъква през тълпата вляво и вдясно, където тя бе скупчена на по-бавните ленти. Бейли спря и се остави да бъде носен с някакви си петнадесет мили в час.
— Колко души ни следват, Данийл?
— Само един, Илия. — Роботът бе редом с него: нито объркан, нито задъхан.
— Сигурно и той е бил добър на времето си, но няма да се задържи дълго.
Изпълнен с увереност, Бейли изпита почти забравеното чувство от младите си години. Отчасти то се състоеше в мисълта, че си се потопил в един мистичен обред, в който си единственият участник; отчасти това бе чисто физическото усещане, че въздушната струя бие в косата и лицето ти; отчасти — лекото усещане за опасност.
— Наричат това „странично извъртане“ — каза той на Р. Данийл с тих глас.
Широките му крачки поглъщаха разстоянията, но той се движеше само по една лента, като избягваше доста голямата тълпа с минимално усилие. Продължи все така, като се придържаше все по-близо до края на лентата, докато равномерното появяване на главата му в тълпата сигурно имаше хипнотично въздействие с постоянството си — а тъкмо това бе намерението му. След това, с все същата крачка, той се премести два инча встрани и вече бе на съседната лента. Усети болка в мускулите на бедрата си, докато се мъчеше да запази равновесие. Профуча край скупчените пътници и се озова на лентата с четиридесет и пет мили в час.
— А сега как е, Данийл? — попита той.
— Все още ни следва — чу се спокойният отговор.
Бейли стисна устни. Не оставаше нищо друго, освен да използува самите движещи се платформи, а това наистина изискваше координация може би повече, отколкото той вече притежаваше.
Огледа се бързо. Къде точно се намираха сега? Прелетяха край улица Б-22д. Мигновено пресметна и тръгна нагоре по останалите ленти, спокойно и уверено, докато се прехвърли на кварталната платформа.
По безизразните лица на мъжете и жените, загрубели от досадата на пътуването, изведнъж се изписа нещо като възмущение, когато Бейли и Р. Данийл се покачиха горе и се промъкнаха през перилата.
— Ей, какво става? — извика пискливо една жена, като придържаше с ръка шапката си.
— Извинявайте — задъхано каза Бейли.
И като си проби път през правостоящите, се отскубна и се метна на другата страна. В последния миг един блъснат от него пътник ядосано го удари по гърба. Продължи напред, като се олюляваше.
Отчаяно се мъчеше да се задържи на крака. Прехвърли се през една разделителна лента и внезапната разлика в скоростта го принуди да падне на колене, след което се преметна на една страна. В уплахата си изведнъж си представи как хората се блъскат в тялото му, падат отгоре му и върху цялата лента настъпва хаос — онова задръстване, от което толкова се бояха, защото в последствие цели дузини отиваха в болница със счупени крайници. Усети ръката на Р. Данийл под гърба си. Повдигна го сила, която надвишаваше човешката.