Когато влезе, Бен стоеше в средата на стаята. Едната от лещите му бе внимателно поставена във вакуумна чашка, а другата все още бе на окото му.
— Хей, татко, няма ли вода тук? — попита Бен. — Господин Оливо казва, че не мога да отида до кабините.
— Така е. Не можеш. Сложи си обратно лещата, Бен. Няма да ти навреди, ако веднъж преспиш с тях.
— Добре. — Бен го послуша, прибра вакуумната чашка и се качи на леглото. — Ама че дюшек! — възкликна той.
Бейли каза на Р. Данийл:
— Предполагам, че нямаш нищо против да не лягаш.
— Разбира се. Между другото, видяха ми се интересни тези странни стъкла, които Бентли слага на очите си. Всички ли на Земята носят такива стъкла?
— Не, само някои — разсеяно му отговори Бейли. — Аз например не нося.
— А по какви причини се употребяват?
Но Бейли бе прекалено погълнат от собствените си мисли, за да му обяснява. А собствените му мисли бяха неприятни.
Светлините угаснаха.
Но Бейли остана буден. Някаква част от съзнанието му долавяше как Бен започна да диша дълбоко и равномерно, макар малко неспокойно. Като обърна глава, усети присъствието на Р. Данийл, седнал съвсем неподвижно на стола, загледан към вратата. След това заспа и сънува.
Сънува, че Йези пада в разграждащата камера на един атомен завод — пада, без да може да се спре. Протяга ръце към него, пищи, но той продължава да стои пред червената линия и само гледа как изкривената й фигура се премята, докато пада и как става все по-малка, докато се превръща на точица. Такъв беше сънят, че можеше само да я наблюдава, защото знаеше, че самият той я е блъснал.
12. МНЕНИЕТО НА ЕКСПЕРТА
Когато комисарят Джулиъс Ендърби влезе в кабинета, Илия Бейли вдигна очи и уморено кимна. Комисарят погледна часовника и каза сопнато:
— Остава да ме уведомиш, че си прекарал нощта тук!
— Не съм — отвърна Бейли.
Тогава комисарят попита тихо:
— Всичко ли мина гладко снощи?
Бейли кимна утвърдително. Комисарят каза:
— Мислих върху възможността да намаля условията за избухване на бунтове. Ако има нещо, което…
Бейли рязко го прекъсна:
— За бога, комисарю, ако се беше случило нещо, щях да ти го съобщя. Всичко мина гладко.
— Добре.
Комисарят се отдалечи и прекрачи прага, който бе белегът на необикновеното уединение, подходящо на високия му пост. Бейли се загледа в него и си помисли: „Той не е страдал от безсъние снощи“. И се наведе над обичайния доклад, който трябваше да напише като прикритие за истинската си дейност през последните два дни, но думите, които бе изсмукал от пръста си, се замъглиха и заиграха пред очите му. Постепенно усети, че до бюрото му се е изправило нещо. Повдигна глава.
— Какво искаш?
До бюрото стоеше Р. Сами. Бейли си помисли: „Личният лакей на Джулиъс. И да си комисар се заплаща“. Р. Сами, ухилен както винаги глупаво, каза:
— Комисарят иска да те види, Ли. Незабавно.
Бейли махна с ръка.
— Току-що ме видя. Кажи му, че ще дойда по-късно.
Р. Сами повтори:
— Но той каза незабавно.
— Добре, добре. Махай се.
Роботът отстъпи назад с думите:
— Комисарят иска да те види, Ли. Незабавно.
„Йосафате!“ — измърмори през зъби Бейли.
— Идвам, идвам.
Стана от бюрото, тръгна към кабинета и Р. Сами млъкна.
Още от вратата Бейли рече:
— По дяволите, комисарю, престани да изпращаш това нещо да ме вика!
На което комисарят само каза:
— Сядай, Ли, сядай.
Бейли седна и загледа втренчено. Може би се бе отнесъл несправедливо към добрия Джулиъс. Може би в същност човекът бе изкарал безсънна нощ. Изглеждаше доста съсипан.
Комисарят почука с пръсти листа пред себе си.
— Това е съобщение за обаждането ти до доктор Геригъл във Вашингтон по изолирания лъч.
— Обаждах се, комисарю.
— Естествено, няма запис на разговора ти, тъй като е бил изолиран. За какво става дума?
— Изяснявам си обстановката.
— Той е специалист по роботика, нали?
— Точно така.
Долната устна на комисаря увисна и той изведнъж заприлича на дете, което всеки миг ще се нацупи.
— Но какъв е смисълът? Каква обстановка си изясняваш?
— Не съм още сигурен, комисарю. Имам чувството, че в случай като този всякакви сведения за роботите са от полза.
Като каза това, Бейли млъкна. Нямаше намерение да се впуска в подробности и толкова.
— Не бих правил това, Ли. Не бих го правил. Не е мъдро.
— Какво против имаш, комисарю?
— Колкото по-малко хора знаят за това, толкова по-добре.
— Ще му обясня минималното. Разбира се.
— И все пак си мисля, че не е мъдро.
Бейли усети, че е в достатъчно окаяно положение, за да загуби търпение. Каза: