— Какво има?
Р. Данийл каза:
— Той може би се е притеснявал, че ще откриеш връзката му със средновековниците, ако ние узнаем за съществуването им. Обаче няма нищо, което да го свързва с убийството. Не може да е имал нищо общо с него.
— Изцяло бъркаш, Данийл — каза Бейли. — Той не е знаел за какво викам доктор Геригъл, но е било съвсем логично да сметне, че е във връзка с данни за роботите. Това е изплашило комисаря, защото в онова по-голямо престъпление е имало замесен робот. Не е ли така, комисарю?
Ендърби поклати глава:
— Когато това приключи… — започна той, но завърши с нещо нечленоразделно.
— А как е било извършено престъплението? — настойчиво попита Бейли, като подтискаше яда си. — По дяволите, с C/Fe! C C/Fe! Използувам твоя термин, Данийл. Толкова сте погълнати от преимуществата на C/Fe културата, че не сте в състояние да видите кога един земен жител може да я използува поне за временно облагодетелствуване. Нека да ви опиша какво е станало. Няма нищо неприемливо в представата един робот да прекоси голото поле. Дори нощем. Дори сам. Комисарят е сложил бластер в ръката на Р. Сами и му е казал къде и кога да отиде. Самият той е влязъл във Вселенското селище през бариерата и е оставил собствения си бластер. Получил е другия от ръцете на Р. Сами, убил е доктор Сартън, върнал е бластера на Р. Сами, който го е пренесъл отново през полето до Ню Йорк. А днес е унищожил Р. Сами, защото се е чувствувал застрашен от тайната, която роботът знае. Ето това е обяснението, че комисарят е бил там, а оръжието е липсвало. Така излиза ненужно да се предполага, че някой нюйоркчанин е пропълзял цяла миля под открито небе.
Но накрая на речта на Бейли Р. Данийл каза:
— Съжалявам, колега Илия, макар да се радвам за комисаря, защото твоята история не обяснява нищо. Казах ти, че според данните от цереброанализата комисарят не е способен да извърши предумишлено убийство. Не зная с коя дума следва да се окачестви този психологически факт: страх, съзнателност или състрадание. Зная как речникът обяснява всяко от тези понятия, но не мога да преценя. Обаче в крайна сметка комисарят не е извършил убийство.
— Благодаря ти — промърмори Ендърби. Гласът му отново си бе възвърнал силата и увереността. — Не зная какви са мотивите ти, Бейли, или защо се опитваш да ме съсипеш по такъв начин, но ще се докопам до истината…
— Почакай — каза Бейли. — Не съм свършил. Ето още нещо.
И той с трясък остави алуминиевото кубче върху бюрото на Ендърби и се опита да почерпи от него увереността, която то според него излъчваше. Вече от половин час криеше от себе си един дребен факт, че нямаше представа какво ще покаже филмът. Залагаше смело, но и не му оставаше нещо повече.
Ендърби се дръпна от малкия предмет.
— Какво е това?
— Не е бомба — язвително отвърна Бейли. — Това е един обикновен микропредавател.
— Е, и какво ще докаже?
— Да речем, че ще видим доказателства. — И с нокътя си Бейли натисна улей в кубчето, един от ъглите в кабинета на комисаря се затъмни, след това светна и показа непознато триобемно изображение.
Екранът се издигаше от пода до тавана, а на ширина надхвърляше стените на стаята. От него бликаше сива светлина, каквато нямаше в съоръженията на Града. Бейли си помисли с болка, в която се смесваше неодобрение и необяснима привлекателност: „Това сигурно е зазоряването, за което говореха“.
Картината показваше куполообразния дом, където бе живял доктор Сартън. В центъра й беше трупът на доктора — ужасни овъглени останки.
Ендърби гледаше, а очите му щяха да изскочат от орбитите. Бейли каза:
— Зная, че комисарят не е убиец. Не беше нужно да го чувам и от тебе, Данийл. Ако по-рано бях преценил вярно този факт, щях да стигна и до решението по-рано. В същност, не виждах изход допреди час, когато ти подхвърлих неволно, че веднъж беше проявил любопитство към контактните лещи на Бентли. Това ме насочи, комисарю. Тогава се сетих, че си късоглед и че ключът към всичко са твоите очила. Предполагам, че в Звездните светове не страдат от късогледство, иначе щяха да стигнат до вярното решение за убийството почти веднага. Комисарю, кога си счупи очилата?
— Какво искаш да кажеш? — отвърна му с въпрос комисарят.
— Когато за пръв път обсъждахме убийството, ти спомена, че си счупил очилата си във Вселенското селище. Сметнах, че си ги счупил от вълнение, когато са ти съобщили за убийството, но ти изобщо не си ми казвал подобно нещо, затова не съм имал причини за такова предположение. В същност ти си влязъл във Вселенското селище, намислил вече престъплението, затова си бил достатъчно развълнуван, за да изпуснеш и счупиш очилата си преди убийството. Не е ли така, не се ли е случило точно това?