— И няма да ме съдите? — попита комисарят.
— Ако ни помогнете, няма.
Очите на комисаря се наляха със сълзи.
— Ще го направя. Убийството стана случайно. Обяснете им това. Беше случайно. Направих каквото смятах за правилно.
Бейли каза:
— Ако им помогнеш, наистина ще постъпиш правилно. Единственото спасение за Земята е в колонизирането на Космоса. Ще го проумееш, ако размислиш непредубедено. Но ако чувствуваш, че не можеш да го направиш, поговори си малко с доктор Фастълф. А сега, можеш да започнеш да ни помагаш, като приключиш историята с Р. Сами. Наречи го нещастен случай или каквото и да е. Сложи край.
Бейли се изправи на крака.
— И не забравяй: аз не съм единственият, който знае истината, комисарю. Отървеш ли се от мене, ти си свършен. Цялото Вселенско селище знае. Ясно ти е, нали?
Р. Данийл каза:
— Няма какво повече да говорим, Илия. Той е искрен и ще ни помогне. Това поне е ясно от цереброанализата му.
— Добре. Тогава си отивам у дома. Искам да видя Йези и Бентли, искам отново да живея нормално. Искам и да се наспя… Данийл, ти ще останеш ли на Земята след заминаването на вселенците?
— Не са ме уведомили — каза Р. Данийл. — Защо питаш?
Бейли прехапа устни.
— Не мислех, че някога ще кажа подобно нещо на такъв като тебе, Данийл, но аз ти имам вяра. Дори ти се… възхищавам. Аз самият съм прекалено стар, за да напусна изобщо Земята, но когато най-после направят училища за емигранти, ще бъде добре за Бентли. Ако някога, да речем, вие двамата с Бентли…
— Възможно е — с безизразен глас каза Р. Данийл.
Роботът се обърна към Джулиъс Ендърби, който ги наблюдаваше апатично отпуснат, но сега лицето му започна да се оживява:
— Аз се опитвах, приятелю Джулиъс, да разбера някои от мислите, които по-рано изказа пред мене Илия. Може би започвам да ги проумявам, защото изведнъж ми се стори, че унищожаването на нередностите, тоест на това, което вие хората наричате злина, е по-малко справедливо и по-недостойно от това една злина да бъде превърната в това, което наричате добрина. — Роботът се поколеба, и после добави, като сякаш сам се изненадваше на думите си: — Върви и не греши повече!
Бейли изведнъж се усмихна, хвана за лакътя Р. Данийл и уловени така, те рамо до рамо излязоха навън.