— Правилно. Но една голяма банка има сто пъти повече влогове. Което се равнява — знам го от собствения си приятен опит — на седмичен доход от пет хиляди долара за онзи, който организира тази измама.
— И това е най-малкото и най-простото от компютърните ти забавления? — тихо попитах аз.
— Да. Когато човек успее да проникне в компютрите на големите корпорации, сумите стават невероятни. Огромно удоволствие е да оперираш на такова равнище. Защото, ако внимаваш и не оставяш следи, корпорациите си нямат и представа, че са измамени! Те не искат да знаят за това, дори не вярват, когато получат доказателства. Много трудно е да се убедиш в компютърно престъпление. Това е прекрасно хоби за човек на моята напреднала възраст. Това ми помага да си намирам работа и да съм червив с пари. Никога не са ме залавяли. А, да, освен веднъж…
Той тежко въздъхна и аз изпитах срам.
— Вината е моя! — извиках аз. — Ако не се бях опитал да се свържа с теб, никога нямаше да се забъркаш с федералните.
— Не се чувствай виновен за това, Джим. Просто подцених мерките им за сигурност, далеч по-строги от онези, с които съм си имал работа. Грешката беше моя — и естествено си платих за нея. И продължавам да си плащам. Не че се оплаквам от сигурността на сегашното ни убежище, но тази боклучава храна малко започва да ми омръзва. Може би вече си забелязал?
— Това е храната на моето поколение.
— Разбира се. Не съм мислил за това. На коня не му омръзва сеното, нито пък свинепрасето ще се откаже от помията си.
— А ти навярно би се тъпкал с омари и шампанско чак до следващия век.
— Прав си, момчето ми. Колко време смяташ, че ще останем тук? — попита той, като побутна настрани наполовина недоизядената си порция.
— Най-малко още две седмици.
Той потръпна.
— За мен това ще е добра възможност да огранича храната.
— Дотогава издирването ще се е поуталожило. Но все пак ще трябва да избягваме обществения транспорт доста време след това. Организирал съм обаче план за бягство, който съвсем скоро трябва да стане безопасен за нас.
— Може ли да попитам какъв?
— Лодка или по-скоро туристическо корабче на р. Стикс. Купих го преди известно време от името на една корпорация и сега е на дока точно извън Билвил.
— Прекрасно! — радостно потри ръце той. — Краят на лятото, разходка на юг, пържена риба вечер, бутилки вино, изстудени в потока, пържоли в крайречни ресторанти.
— И промяна на пола от моя страна.
Последните думи го накараха бързо да премигне, после с облекчение въздъхна, когато му обясних.
— Ще нося женски дрехи, когато съм на борда и могат да ме видят от брега. Поне докато не се отдалечим на голямо разстояние оттук.
— Страхотно. Аз ще сваля няколко килограма — тук няма да ми е трудно да пазя диета. Ще си пусна мустаци, после и брада, пак ще си боядисам косата черна. Така има какво да очаквам. Но защо не кажем месец вместо две седмици? Ще издържа толкова време затворен в това хранително гето, стига да не ям. Допълнителните седмици ще се отразят добре на фигурата ми, а косата и мустаците ми ще имат време да пораснат.
— Мога да го уредя, щом искаш.
— Тогава е решено. И ще използваме повечето време за твоето обучение, нали?
Бях прекалено зает с уроците си, за да ме безпокои вездесъщият аромат на бургери. Освен това все още можех да ги ям. Колкото повече научавах за различните възможности за незаконни действия в нашето общество, толкова повече отслабваше фигурата на съквартиранта ми. Исках да тръгнем по-рано, но веднъж взел решение, Офицера не се съгласи.
— Щом веднъж разработиш даден план, трябва винаги да го спазваш до най-малки подробности. Можеш да го променяш единствено при промяната на външните условия. Човекът е разумно животно, но се нуждае от подготовка, за да стане рационален. Винаги могат да се намерят причини за промяната на една операция. — Той потръпна, когато машините с рев увеличиха скоростта си — учениците бяха приключили с уроците за днес — после задраска още един ден в календара си. — Добре планираната операция трябва да сработи. Опиташ ли се да си поиграеш с подробностите, само ще я провалиш. Нашият план е добър. Ще се придържаме към него.
Когато най-после настъпи денят на заминаването ни, той беше станал много по-слаб и издръжлив. Бе попаднал сред толкова много храна и това го беше калило. Аз, от своя страна, бях наддал на тегло. Плановете ни бяха готови, малкото ни вещи бяха опаковани, всички долари от сейфа бяха обрани и всички следи от пребиваването ни бяха заличени. Накрая оставаше само мълчаливо да седим, като час по час поглеждахме часовниците си.
Когато прозвуча аларменият сигнал, двамата радостно усмихнати скочихме на крака.