Маниерите, дрехите, скъпоценностите ми, лекотата, с която се разделях с парите, шикозните чанти можеха да означават само едно. Такъв богат човек няма да се занимава с контрабанда. Служителят промърмори нещо с усмивка, каза няколко думи по телефона и всичко беше уредено.
Група митничари залепиха етикети на багажа ми, погледнаха, колкото за вид, в куфара и ме пусна. Стиснах ръцете на всички, разбира се, не само ги стиснах, и тръгнах напред. Таксито беше извикано, шофьорът ми предложи хотел. Съгласих се с кимане, докато роботът подреждаше багажа ми.
Корабът беше абсолютно чист. Всичко, което ми беше необходимо за работа, се намираше в багажа ми. Имаше и нещо смъртоносно и избухливо и ако то беше открито, би ми причинило доста неприятности. Затваряйки се в помещението на хотела, реших да променя външността си и да сменя дрехите си. Роботът провери дали няма бъгове в стаята.
Отлично нещо са тези роботи на Корпуса. Те изглеждат и действат точно като слабоумните М-3. Но само външно. Умът им е остър, не по-лош от висококласните роботи. Освен това набитото тяло буквално е наблъскано с разни прибори и машини.
Той бавно се движеше из стаята, пренасяйки багажа ми и разопаковайки нещата ми, като при това не забравяше да изследва всеки дюйм от повърхността. Като свърши, той спря и ясно доложи:
— Всички стаи са проверени. Намерен е само един оптичен бъг на тази стена.
— Как можеш да го сочиш с пръст? — казах аз на робота. — Нали това може да предизвика подозрението на наблюдателя.
— Не, не може — отговори роботът с механична, уверена интонация. — Аз леко го докоснах и той сега бездейства.
При тези гаранции хвърлих разкошните дрехи и облякох черната униформа на адмирал на Великия флот на Лигата. Получих я с всички украшения, златни бродерии и пълен комплект документи. Не мисля, че беше ефектно украшение, но беше необходима за създаването на съответстващо впечатление на Цитануво. Както и на много други планети, тук разбираха от униформи. Момчета-разсилни, градинари, чиновници — всички имаха своя характерна униформа. Черният ми мундир изглеждаше ефектно и трябваше да привлича вниманието.
Преди да напусна хотела, наметнах отгоре дълга пелерина, скриваща мундира, но имах друг проблем с шлема, украсен със злато, и портфейла с документите.
Досега не знаех за всички възможности на псевдоробота М-3. Може би той щеше да ми помогне?
— Ей, ти, дребния и набития — извиках го аз, — имаш ли някакви отделения или чекмеджета? Ако имаш, покажи ги.
Помислих, че роботът се пръсна. В него имаше повече чекмеджета, отколкото в касов апарат: големи, малки, плоски, тесни, те изскочиха от него в различни страни. В едно имаше пистолет, две други бяха пълни с гранати, останалите — празни. Сложих шлема в едно, портфейла в друго и щракнах с пръсти. Чекмеджетата се пъхнаха навътре и металното му тяло станах гладко, както преди.
Сложих си модно кепе, закопчах пелерината и бях готов. Останалият ми багаж бе миниран: пистолети, газ, отровни игли и други подобни. В краен случай всичко щеше да хвръкне във въздуха. М-3 тръгна с асансьора надолу, а аз слязох по черното стълбище. Срещнахме се на улицата.
Тъй като все още беше ден, не взех въртолет, а наех кола. Бавно тръгнахме из страната и по тъмно пристигнахме в дома на президента Фераро.
Както подобава на ръководителя на богата планета, домът беше великолепен. Моите тайни предпазни мерки бяха се оказали, меко казано, просто смехотворни. Аз със своя тристакилограмов робот минах през охраната и сигнализацията без задръжки. Президентът Фераро, ерген, обядваше. Това ми позволи да изследвам кабинета му без пречки.
Там нямаше абсолютно нищо. Нищо свързано с войни и военни кораби. Виж, ако бях шантажист, друга работа. Тук можеше да се намери нещо по-лошо от политическа корупция.
Когато след обяда Фераро се върна в кабинета си, там беше тъмно. Чух как мърмореше нещо за слугите и започна да опипва ключа на лампата. Но преди да го намери, роботът затвори вратата и включи светлината.
Седях на масата, пред мен лежаха всичките му лични документи, затиснати отгоре с пистолет, постарах се да изобразя на лицето си свирепо изражение. Докато не се беше свестил от шока, изкомандвах:
— Приближете се и седнете, бързо!
В същия момент роботът така го бутна, че не му оставаше избор, освен да се подчини. Когато видя на масата документите, очите му се опулиха, в гърлото му нещо забълбука. Без да му дам да се опомни, му пъхнах под носа книжката си.
— Аз съм адмирал Тар от Великия флот на Лигата. Това са пълномощията ми. Можете да ги проверите.