— Време беше да почнеш да вършиш нещо полезно.
— Давай — казах ѝ аз. От уличката идваше звукът на още мотори.
Меган пусна мотоциклета ни, после започнахме да се стрелкаме из тесните улици на копторите, та ни се разбълникаха стомасите. Не можех да се обърна и да стрелям с пушката назад, докато карахме, тъй че се хванах за кръста ѝ с една ръка и отпуснах оръжието на рамото ѝ, за да го закрепя; използвах желязната мушка, а оптическият прицел бе сгънат отстрани.
Излетяхме с рев от една уличка и се понесохме към друга блокада. Отворих дупка за нас в някакъв камион, после за добро прицелване ударих бронираната единица в крака. Войниците се пръснаха и се разкрещяха, а някои опитаха да стрелят, докато прехвърчахме през направения от мен отвор. Единицата рухна и Меган сви настрана по тъмна уличка. Зад нас долетяха викове и ругатни, когато част от преследващите ни мотори се набутаха в бъркотията.
— Добра работа — прозвуча в ушите ни Тиа с отново спокоен глас. — Мисля, че мога да ви сваля до подземните улици. Напред има стар тунел в дъното на отводнителен канал. Все пак може да се наложи да си проправите път през стени.
— Мисля, че мога да чукна една-две стени — обясних аз. — Докато не започнат да се крият добре.
— Внимавай — каза Проф. — Това оръдие пие енергията, както Тиа се оправя с опаковките от по шест коли. Енергийната батерия може да снабдява малък град, но ще ти даде дванадесет изстрела в най-добрия случай. Ейбрахам, още ли си с нас?
— Тук съм.
— В дупката?
— Да. Превързвам си раната. Не е толкова зле.
— Аз ще преценя това. Почти при теб съм. Коуди, ти?
— Мога да видя лимузината — прозвуча Коуди в ухото ми, докато Меган заобикаляше още един ъгъл. — Отървах се от повечето преследвачи. Имам тензор; ще ударя лимузината с граната, а после ще използвам тензора, за да си пробия път до подземните улици.
— Това не е вариант — каза Проф. — Твърде много време ще ти отнеме да си пробиеш път толкова дълбоко.
— Стена! — обади се Тиа.
— Падна ми! — пробих отвор в стена в края на тясна уличка. Изръмжахме право в някакъв заден двор, пробих дупка в друга стена, което ни позволи да влезем в съседния двор. Меган зави надясно, после ни прекара през много тесен участък между две къщи.
— Вървете наляво! — каза Тиа, щом стигнахме улицата.
— Проф — потърси го Коуди. — Мога да видя лимузината. Мога да я ударя.
— Коуди, аз не…
— Стрелям, Проф — продължи Коуди. — Ейбрахам е прав. След това Стоманеното сърце ще дойде за нас. Трябва да го ударим колкото можем, докато можем.
— Добре.
— Завий надясно — нареди Тиа.
Завихме.
— Изпращам ви през голяма сграда — обясни Тиа. — Можете ли да се оправите?
Стрелбата заливаше стената край нас, Меган изруга и се наведе още повече. Стисках електромагнитното оръдие в потната си ръка и се чувствах ужасно уязвим с гръб към врага. Можех да чуя моторите отзад.
— Те май наистина ви гонят — тихо произнесе Тиа. — Събират много сили срещу вас и… Злочестие!
— Какво? — попитах аз.
— Видеовръзката ми просто се изгуби — обясни Тиа. — Нещо не е наред. Коуди?
— Малко съм зает — изсумтя той.
Още стрелба прозвуча отзад. Нещо уцели мотора, раздруса ни и Меган изруга.
— Сградата, Тиа! — извиках аз. — Как да я намерим? Вътре ще се откачим от тях.
— Втората надясно — насочи ни Тиа. — После направо до края на улицата. Един стар мол, а каналът е точно зад него. Търсех други пътища, но…
— Ще свърши работа — късо рече Меган. — Дейвид, готов да отвориш мястото за нас.
— Дадено — и закрепих оръдието, макар да бе по-трудно, тъй като беше набрала скорост.
Минахме покрай един ъгъл, после свърнахме към широка ниска постройка в края на улицата. Смътно си спомнях моловете от дните преди Злочестие. Бяха пазари с всичко вътре.
Меган караше бързо и отиваше право към него. Прицелих се внимателно и пробих отвор в стоманените врати на фасадата. Минахме през дима и навлязохме в притискащата чернота на изоставената сграда. Фарът на мотора разкриваше магазини и от двете ни страни.
Мястото отдавна е било ограбено, въпреки че из магазините беше останала доста стока. Превърнатите в стомана дрехи не бяха особено полезни.
Меган се придвижваше с лекота из откритите коридори на мола и ни изкачи по замрелия ескалатор на втория етаж. В сградата отекнаха двигатели — мотоциклетите на Правоприлагането ни последваха вътре.
Тиа явно не можеше да ни води повече, но Меган изглежда имаше идея какво върши. От балкона горе стрелях по следващите ни мотори. Ударих в пода пред тях, унищожих част от него и накарах няколко да се измъкнат, а другите се пръснаха да се крият. Явно никой от тях не беше шофьор от класата на Меган.